Опасни гъбни болести по черешата и сливата

По материал на проф. Мария Боровинова, публикуван в списание "Растителна защита"

Дата: 19/09/2018 

За опазване на дърветата  и плодовата реколта от болести и неприятели  при черешата  се извършват значително по–малък брой пръскания в сравнение с ябълката. Въпреки това проблемът с остатъчните количества и замърсяването на околната среда е актуален и при черешопроизводството, като се има предвид, че при този овощен вид периодът от цъфтежа до прибиране на реколтата е значително по–къс от този при ябълката.

Във фитопатологичната литература са описани 24  гъбни болести по черешата. От установените у нас икономически най-важни са цилиндроспориозата и кафявото гниене.

Цилиндроспориозата е ключовата болест по черешата и вишнята, която определя броя на фунгицидните пръскания всяка  година. Тази болест нанася значителни щети на черешопроизводството, тъй като предизвиква преждевременно обезлистване на дърветата, което не само намалява количеството и качеството на продукцията, но и води до измръзване на дърветата през зими с ниски температури.

Кафявото гниене  е втората по икономическо значение болест/а през отделни години и първа/  в България и редица други страни, където се отглежда този овощен вид. Тя се причинява от три вида гъби от род Monilia.

Мерките за предпазване на черешата от причинителите на кафявото гниене  включват санитарна резитба и фунгицидни пръскания.

Червени листни петна по сливата

Болестта у нас е разпространена във всички райони, където се отглежда слива и ежегодно причинява повреди по чувствителните сортове.     

От отглежданите у нас сливови сортове силно чувствителни на болестта са  Кюстендилска синя слива, Анна шпет, Кралица Виктория, Габровка, Чачанска най - боля. От ренклодите най - силно чувствителна е Едра зелена ренклода. Слабо чувствителни са Любимец храмовых, София 2, Ашатан, Гилей и Стенлей.

Прочетете цялата статия: Опасни гъбни болести по черешата и сливата.

Извеждане на борба с ябълков плодов червей и източен плодов червей по овощните насаждения

По материали на сп. Растителна защита 

Ябълковият плодов червей (Laspeyresia pomonella=Cydia pomonella) е един от най-опасните неприятели по семковите овощни видове у нас и в целия свят. Развива две поколения годишно. Презимува като гъсеница под кората на стъбла и клони. Гъсеницата поврежда плодовете на ябълката, крушата, прасковата, кайсията, ореха и сливата. Най-големи поражения нанася на ябълката, като ежегодно причинява червясване на 30-40% от плодовете, когато не се води борба. 

Пеперудите от първото поколение летят от последните дни на април до началото на юни. Яйцата се снасят по горната страна на листата, листните дръжки и рядко по плодчетата, които са с големина на лешник. Гъсениците от първо поколение се хранят със семките и семенната кутийка, като я унищожават изцяло. Една гъсеница поврежда 2 до 3 плода. Повредените плодове окапват, а в сърцевината им се развиват плесени. Повредата често остава незабелязана поради юнското опадване на завръзите. След изхранването си гъсеницата напуска повредения плод. Спуска се с копринена нишка или пълзи по ствола и в пукнатините на кората прави пашкул, в който какавидира. 

Пеперудите от второто поколение летят от юли до първата половина на септември. Гъсениците на второ поколение плодови червеи са изключително опасни за овощните дървета през август. Обикновено те причиняват масово червясване на плодовете.  

За контрол върху ябълковия плодов червей се препоръчва химично третиране срещу излюпващите се гъсеници, преди те да се вгризят в плодовете. При констатиране на плътност над праг на икономическа вредност от 0,8-1,0% пресни вгризвания за първо поколение и 1-1,5% за второ поколение, се извършват по 2-3 пръскания за всяко поколение. 

Има достатъчно разрешени за ползване продукти за растителна защита за целта: афикар 100 ек - 30 мл/дка; афърм 095 сг - 300г/дка; вазтак нов  100 ек  - 0,0125 %; децис 100 ек - 7,5 -12,5мл/дка; диклайн 2,5 ек – 0,03%; дурсбан 4 ек  - 150-187 мл/дка; ефциметрин 10 ек /цайпер 10 ек - 30 мл/дка; калипсо 480 ск - 20 -25 мл/ 100 л вода; карате зеон 5 кс – 0,02% и др.

Източният плодов червей (Grapholitha Cydia molesta) се отличава с голяма адаптивност към различни гостоприемници. Той преживява­ лесно, благодарение на което се разпространява и намножава масово. Възможно е в някои по-малки градини, тип вилни места и дворове със смесени насаждения, източният плодов червей да uзмести ябълко­вия и да нанесе по-големи поражения по ябълката през пepиoдa от юли до края на октомври. 

Първите пeпepyди от зимува­що поколение на източния пло­дoв червей излитат, когато средната днeвнa температу­ра достигне 12-14°С - обикно­вено в началото на април. При нашите ус­ловия източният плодов червей развива от 2 дo 5 поколения годишно и се изхранва с младите леторасли и плодовете. Повредите при костил­кoвитe и ceмкoвитe овощни видoвe значително се различават.

При пpacкoвaтa, кайсията, бадема, черешата и сливата пеперудите от първото и второто поколение на източния плодов червей снасят яйцата върху долната повърхност на листата, по дръжките им, в основата на младите леторасли. Из­люпените гъсеници се вгризват в основата на дръжката на връхните листа на леторасъла. Една гъ­сеница поврежда до 5 леторасли, които клюмват и изсъхват. Хра­нят се с вътрешността на зелените леторасли в посока към ос­новата им. Гъсеницата е бледо зеленикава с черна глава и с тъмнокафяво гръдно и анално членче. В последната cи възраст тя придобива розов оттенък. Много е подвижна и при разкъсване на повре­дeнитe леторасли се спуска по копринена нишка. Повредите се познават по изхвърлените eкскpe­мeнти около мястото на вгризването и по завехнали­те върхове на летораслите.

През юли със застарява­нето на тъкaнитe на лето­раслите гъсениците на източния плодов червей преминават по плодовете. Харак­терна особеност на този неприятел е, че пeпepyдитe не снасят яйцата по зелени­те плодове, а гъсениците не се изхранват в напълно зелените плодове. Поради тази причина максималните загуби се наблюдават при късните сортове прaскoви и кайсии. Гъсениците се хранят с ме­сестата част на плодовете около костилката, без да я повреждат. При бадемите е наблюдавано в единични случаи те да се изхранват и с ядката.

При семкoвитe овощни видове (ябълка, дюля и круша) източният плодов червей много рядко вpeди по летораслите, а предпочита плодовете. Haпaдeниeтo се осъ­ществява от мигриращите пепе­pyди от трето и най-вече от четвърто и пето поколение и то обикновено по ceмкoвитe, кoитo са в cъceдcтвo с пpacкoвeнитe насаждения. Моментът на нaпaдe­ниeтo зависи от узряването на дъpвecинaтa на основния гостоп­pиeмник пpacкoвaтa. Haпpимep в хомогенни градини от круши видът не се среща до края на юли. При ябълката пепepyдитe снасят яйцата си върху горната страна на листата или по плодовете, а при крушата - върху долната повъ­рхност на листата и върху зазря­ващите плодове. Гъсениците след вгризването правят извити хoдo­ве, насочват се към семенната кутийка и се хранят с месестата част около нея, без да я засягат.

Източният плодов червей има особено предпочитание към дюли­те, по кoитo се изхранват гъсениците от последните поколения. При този овощен вид пeпepyдитe яйцеснасят върху горната страна на листата и върху плодовете. В един плод може да има до 6 гъ­сеници, които се изхранват ус­пешно с месестата част на плода.

През последните години из­точният плодов червей се очерта­ва като опасен неприятел по ябълката. Необходим е строг карантинен контрол, за да се ограничи разпространението на източния плодов червей, като се провеждат ежегодни прегледи в овощните насаждения за своевременното му откриване. Началото на летежа и динамиката му на източния плодов червей се установяват с феромонови уловки.

За да е ефикасна борбата с плодовите червеи, е задължително, да се определя кой вид преоблада­ва в насаждениетои степента на нaпaдeниe на летораслите и  плодовете. При нападнати 1-2% от тях се прилага химична борба. Използват се пpeпapaти­те: авант 150 ек - 33,3 мл./дка; вазтак нов 100 ек – 0,0125%; дека ек / деша ек/дена ек - 50 – 70 мл./дка; децис 2,5 ек – 0,04%; димилин 25 вп-0,04%; дурсбан 4 ек  - 150-200 мл./дка; ефория 045 зк - 150 мл./дка; карате експрес вг /нинджа /форца - 100-120 г/дка; кораген 20 ск - 16 – 30 мл./ дка; лузиндо  40 вг - 0,025 кг/дка; мадекс твин - 10 мл./дка; метеор - 90 мл./100 л.вода; ранер 240 ск – 0,03%; рапакс сбс европа - 100-200 мл./дка; суми алфа 5 ек/сумицидин 5 ек – 0,02%.

Как успешно да присадим калем?

Предстои сезонът, в който можем да присадим нови овощни видове в семейната градина. Как да го направим успешно? 

Снимка: http://linktrees.ir/

За успешно присаждане на калем следва да се спазват няколко основни правила: 

- Да си осигурим добри калеми - това е ключово за присаждането.Калемите да са от здраво дърво, по възможност от южната му страна, да не са травмирани от градушка или замърсени.

- Да изберем подходящо време и сезон - добре е присаждането да бъде извършено рано напролет преди да е започнало сокодвижението. Обикновено това става през февруари до втората половина на март. Изключение правим при присаждане под кора - тогава следва да работим в периода на активно сокодвижение.  

- Да подберем такива растения, на които кората на подложката около и под мястото на присаждане е гладка поне 10 сантиметра. 

- Да осигурим максимално съвпадение на големината на корите на калема и на подложката. Добре е най-долната пъпка на калема да остане възможно най-ниско под отреза на подложката (това ще позволи в случай на счупване на калема растението да може да формира от по-нисък летораст. 

- При фиксиране на калема да се осигури добро прилепване на калема към подложката. 

- Много е важно с какви инструменти ще работим - освен чисти и обеззаразени, те трябва и да са добре наострени, за да правят гладки и чисти разрези без да увреждат останалата част от растението. Което пък няма да допусне рани и заболявания в последствие. 

- Присаждане се прави от костилкови на костилкови и от семкови на семкови дръвчета.

- Да не се извършва присаждане в топлите часове на деня, непосредствено след дъжд и при ниски температури.

Най-честите начини за присаждане в семейната градина са под кора и на пъпка 

Присаждане под кора се прави на подложка с диаметър 1,5-2,5 см по време на най-усиленото сокодвижение, т. е. през втората половина на април до началото на май. Резниците се събират през зимата и се съхраняват на хладно. На кората на подложката се прави вертикален разрез с дължина 4-5 см, който леко се повдига в горния край. Резникът се подготвя така, че в долния край да се образува клин, дълъг 4-5 см, за да се пъхне под кората. В зависимост от дебелината на подложката се поставят 1-3 калема.

Присаждането на пъпка се прилага на растения до 3-годишна възраст. При усилено сокодвижение, през пролетта на будна пъпка, а през лятото (юли, август) - на спяща. На мястото на присаждането на височина 5-6 см от почвата на кората се прави Т-образен разрез, дълъг 2,5-3 см, който леко се разтваря в горния край. Пъпките се взимат само от едногодишни пръчки с щитчета с дължина 1,5-2 см под и 0,5-1 см над нея. Изрязаното щитче се пъха в Т-образния разрез на кората и се превръзва с рафия. Страстването става за около 60-70 дни. Подложката се съкращава над мястото на присаждането през пролетта на следващата година.

През ноември агрометеорологичните условия ще са подходящи за засаждане на овошките

По данни на НИМХ на БАН през ноември, 2017 г. агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и под климатичните норми.

През повечето дни от първото и второто десетдневие прогнозираното неустойчиво време, с чести валежи, ще възпрепятства провеждането на сезонните агротехнически дейности, най-важна от които е приключване сеитбата на пшеницата. Падналите валежи през последната седмица от октомври, надвишили на много места в страната месечните норми(В.Търново – 60л/м², Свищов – 62л/м², Казанлък – 75л/м², Хасково – 65л/м², Ст.Загора – 60л/м², Сливен – 74/м², Елхово – 85л/м², Карнобат – 210л/м², Бургас – 92л/м²), бяха причина за пропускане на агротехническите срокове за сеитбата на зимните житни култури в част от полските райони на страната.

В началото на ноември прогнозираните поднормени топлинни условия ще ограничават развитието на есенните посеви. Повишение на температурите и активизиране на вегетационните процеси при пшеницата, ечемика и зимната рапица се очаква през втората половина от първото десетдневие.

През втората половина на ноември прогнозираните стойности на средноденонощните температури за Северна България ще бъдат в граници близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Във високите полета и Предбалкана, където не са изключени валежи от сняг, ще се наблюдава прекратяване на вегетацията при есенните посеви.

Условия за протичане на вегетация при зимните житни култури и зимната рапица през втората половина от месеца ще се създават главно в южните райони на страната и по Черноморското крайбрежие.

В края на ноември при пшеницата и ечемика, засети в през октомври, ще преобладава фаза братене. При засетите през ноември посеви ще се наблюдава фаза поникване и начален стадий на листообразуване. Сеитбата на зимните житни култури проведена през ноември, след агротехническите срокове, ограничава възможностите на посевите до края на есенната си вегетация да встъпят във фаза братене. В тази фаза, растенията са с повишена студоустойчивост, което до голяма степен гарантира успешното им презимуване.

В края на ноември при зимната рапица, засята в агаротехническия срок - през септември, ще се наблюдава фаза формиране на розетка (6-7 листа).През месеца критични минимални температури за земеделските култури не се прогнозират.

През ноември по-подходящи условия за засаждане на овошки и за извършване на есенните растително-защитни пръскания в овощните градини ще има в края на първото, началото на второто и през повечето дни от третото десетдневие.  

Източник: Дукена Жолева, Агрометеоролог в НИМХ-БАН  

Есента е тук, искате ли да добавите нови сортове към Вашата лична градина или лозе?

Продължавам да поддържам моето хоби и тази година имам в наличност няколко вида и сортове овощни култури - ябълки, сливи, праскови, череши, кайсии, круши и лозови пръчки от  Болгар, Брестовица, Италия, Плевен, Супер ран болгар от белите сортове, и Кардинал, Мискет плевенски, Мискет дунавски и Мискет хамбургски от червените сортове. 

За тези, които желаят, изпращам с ЕКОНТ след потвърден адрес и телефон за връзка. За информация за сортове и цени - не се колебайте да ме потърсите на телефон 0888777618.

Може би Ви интересува!

Как да засадим овощна градина?

Автор: проф. Мария Боровинова

Проф. Боровинова е ръководител на ОТДЕЛ “АГРОТЕХНИКА, РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И ИКОНОМИКА НА КУЛТУРНИТЕ РАСТЕНИЯ"  и Председател на Научния съвет в Института по земеделие в гр. Кюстендил;

тел.: (078) 522612; e-mail: mariaborovinova@abv.bg;

Област на научноизследователската работа: гъбни болести по ябълка, череша, вишня и слива; чувствителност на сортове към икономически важните гъбни и бактерийни болести; влияние на агротехниката върху развитието на болестите; разработване на растителнозащитни технологии за контрол на болестите.

 ~~~~~~~~~~

Овощните градини заемат продължително време една и съща площ. Местата за нови градини трябва да отговарят на биологичните изисквания на овощния вид и сорт. Неподходящи за овощни градини са места, където  зимните температури падат под критичните прагове за даден овощен вид, а летните се повишават над 35-37°С. В тези месторастения не трябва да се случват повече от два пъти на 10 години повратни пролетни слани и мразове. Не се препоръчва създаване на градини в райони, където падат градушки повече от два пъти на 10 години, или има силни ветрове по време на наедряването и зреенето на плодовете.

Почвите, които са подходящи за овощни градини, трябва да са достатъчно аерирани, с добра влагоемност и водопропускливост. На тези изисквания отговарят алувиално-ливадните, типични излужени черноземни, канелено горски и сиви горски почви. Нивото на подпочвените води да не се покачва повече от 80-100 см от повърхността на терена. Не трябва да се създават градини върху почви, замърсени с тежки метали и други химически опасни елементи /покрай пътища с голямо движение или промишлени предприятия, отделящи прахове или други замърсители/.

До 4 години не трябва да се създават овощни градини на места, които преди това са били заети със същия вид. Много важно е овощните градини да се създават на площи, където няма зараза от бактериен рак с причинител Rhizobium radiobactersyn. Agrobacterium tumefaciens.

Най-сигурният начин за намаляване употребата на пестициди е изборът на сортове, които са устойчиви или по-слабо чувствителни на икономически важните болести.

При създаване на ябълкова градина много важно е да се знае, че струпясването (Venturia inaqualis) нанася най-големи щети на производителите, проблем, който може да се реши със засаждане на устойчиви сортове. Установено е, че степента на нападение на ябълковите сортове от струпясване варира в много широки граници - от 7-9% при Орегон спър, Розана и др. до над 50% при Златна превъзходна, Голджон, Грени Смит,Фуджи и др. При устойчивите на струпясване сортове не се налагат третирания срещу болестта, а при останалите сортове са необходими от 8 до 14 третирания в зависимост от метеорологичните условия през годината и степента на чувствителност на сорта.

По отношение чувствителността към брашнеста мана ябълковите сортове също се различават значително. Степента на нападение на листата и леторастите е в границите от 0,88% при Колотни до над 80% при Мойра, Джонатан и Джонафрий. За опазване на слабо чувствителните сортове от брашнеста мана се провеждат минимум 2 и максимум 4 пръскания, докато при силно чувствителните - от 5 до 10.

Шарката по сливата е най-вредоностната болест, която се причинява от вирус. Досега единствения начин за предотвратяване щетите от шарката е засаждане на резистентни или толерантни на болестта сливови сортове. Сортът Йойо е резистентен, а сортовете Стенлей, Чачанска найболя, Чачанска лепотица, Алтанова ренклода, Ханита, Тегара и др. са толерантни.

Цилиндроспориозата (Blumeriella jaapii) по черешата е една от икономически важните гъбни болести, но при нея за разлика от ябълката няма селекционирани устойчиви сортове. Резултатите от многогодишните проучвания върху чувствителността на черешови сортове към цилиндроспориозата показват, че всички сортове са чувствителни на болестта, но в различна степен, която варира от 15 - 16% при Победа и Вик до 80% при Бинг.  

Кафявото гниене по черешата и вишнята (Monilinia sp.) също е сериозен проблем през години с чести валежи по време на зреене и беритба на плодовете. За намаляване на фунгицидните третирания и загубите от гниенето се препоръчват сортове, които са сравнително устойчиви на напукване като Лапинс, Регина, Сам, Гермерсдорска, Мертон Марвел, Кастор, Кордия.

През отделни години къдравостта (Taphrina deformans) по прасковата нанася значителни щети на производителите. Досега от отглежданите у нас сортове няма резистентни на болестта, но има такива като Редхейвън, Бенедикте, Червен Елерщетер,Сънкрест и др., които се нападат по-слабо.

Преди създаване на овощни градини трябва много да се мисли не само за подбора на сортове, но и върху схемата на засаждане, особено ако градината е смесена. При разположението на видовете и сортовете е наложително да се има предвид опрашването и опазването на дърветата и плодовата реколта от вредители.  

Различната чувствителност на ябълковите, крушовите, черешовите, вишневите и сливовите сортове към икономически най-важните болести, различните срокове зреенето на плодовете и фенофазите на цъфтежа позволяват прилагане на диференцирана растителна защита. По този начин се избягват ненужните пръскания при отделните сортове.

Основният неприятел в плододаващите ябълкови градини е ябълковият плодов червей (Cydia pomonella), срещу който се налага ежегодно да се провеждат пръскания. В повечето от ябълкопроизводителните райони в страната схемата за борба с ябълковия плодов червей е 2 + 2, а в отделни години и 2 + 3, когато се използват широкоспектърните инсектициди. На практика пръсканията са 3 + 3 съответно за първо и второ поколение, защото част от пръсканията срещу калифорнийска щитоносна въшка съвпадат с тези срещу плодовия червей. Узряването на плодовете на летните сортове обикновено започва в края през юли – Виста бела или август- Молиз Делишес, Прима и др. което създава проблеми при опазване на ябълката от ябълков плодов червей и калифорнийска щитоносно въшка в градини, където схемата на засаждане не позволява диференцирани пръскания. В такива градини и след прибирането на плодовете на летните сортове продължава третирането на дърветата срещу ябълковия плодов червей поради невъзможност да се изключат, което не само оскъпява плодовата продукция, но и излишно замърсява околната среда. В градини, където схемата на засаждане позволява сортова растителна защита се съкращават две инсектицидни третирания при летните сортове. Всичко това се отнася и за крушовия и сливовия плодови червеи.

Черешовата муха(Rhagoletis cerasi) при снасянето на яйцата проявява избирателност по отношение степента на зрелост на плодовете. Установено е, че тя предпочита да снася в зазряващи плодове, поради което през повечето години тя не причинява червясване на рано зреещите сортове череши като Ранна черна едра, Сенека, Бигаро Бюрла, Ърли Лори, Косара и др., при които не се налага пръскане. При средно зреещите черешови сортове се налага едно, а при  късно зреещите две пръскания срещу този опасен неприятел.

При висока плътност на мъхнатия бръмбар (Epicometis hirta) в черешови, вишневи и ябълкови насаждения в период на начално и бързо нарастващо плододаване трябва да се проведе пръскане през фенофазите цветен бутон, които настъпват различно при отделните сортове. Това също налага провеждане на диференцирана борба, за да бъде ефикасна.

Стопаните, които искат да намалят употребата на пестициди при овощните видове, трябва да търсят съветите на специалистите по овощарство и растителна защита при избора на място, подходящи видове и сортове, и съставяне на схемата на засаждане на овощната градина.

Прочетете цялата статия в списание Растителна защита: 

http://www.plant-protection.com/article.xhtml?articleId=456&activeMenu=0.  

ЗА ВАШАТА ЛИЧНА ОВОЩНА ГРАДИНА И ЛОЗЕ

Ако сте пропуснали да засадите овощните дръвчета през есента на 2015 г., сега е времето да планирате вида на дръвчетата, които са ви необходими.

Сини сливи, подготвени за сушене, 2015

Предлагам посадъчен материал от ябълки, сливи, праскови, череши, кайсии, круши и други плодни дръвчета. Цената е 5 лв./брой от място. Също така предлагам и облагородени лозички, готови за вкореняване от сортовете болгар, ран болгар, шасла, брестовица, италия, самсон, сензо, кардинал, плевенско (бяло и черно), хамбургски мискет, дунавски мискет и други на цена 3 лв./брой от място. Сортовете са изпитани като устойчиви за Североизточна България.

 

За връзка с мен използвайте телефон: 0888 777 618.

За тези, които желаят, изпращам с ЕКОНТ при поделени разходи за доставката. 

 

 

 

Бели гълъби за Вашето сватбено тържество

Мечта на всички младоженци е на сватбата да има Бели гълъби, символ на любовта. Предлагам на желаещите красиви бели гълъби за сватба, които ще внесат нежност, красота и романтика на тържеството. Обадете ми се и ще направя празника Ви незабравим. Николай - 0888 777 618. Символизъм и вярвания, свързани с гълъбите Гълъбите са неизчерпаем източник на символи и вярвания в различните култури, митове и легенди. В исторически план гълъбът се свързва с фигурата на майката. В Християнството например гълъбът се свързва с Дева Мария и е често срещан в произведенията на изкуството като символ на грижовността, вярата, чистотата и мира. Гълъбът съпътства още и Ищар - Богинята Майка в Асирийската култура. В този "майчин" аспект гълъбът въплъщава надеждата и спасението.

Други символи, които се свързват с гълъбите, са още: Любов Милосърдие Обещание Преданост Божественото начало Святост Жертвоготовност Майчинството Възнесение Пречистване Предвестник Вяра и надежда Афродита (Венера - в Римската митология), богинята на Любовта, често е изобразявана с гълъб. Тук гълъбът е символ на възвишената любов, тази любов, която е привилегия само на боговете. Любов, която заслепява и си затваря очите за слабостите на другия, обезсилва и замъглява съзнанието - и се вижда и усеща само с чисто сърце. Като символ на любовта, гълъбът изразява и друг вид душевно възнесение - божествен възторг от истинската стойност на безусловната любов. Говорейки за божествено присъствие, символиката на гълъба често се приравнява към небесните пратеници и възнесението. Йоан Кръстител дори отбеляза (Матей 03:16) как "Божият Дух слязъл като гълъб върху нас". Това е повече от поетична волност тъй като на почти всички птици е било гледано като на небесни пратеници. Гълъбите с хрисимия си и богоугоден вид, могат лесно да бъдат счетени за ангелски двойници: ангели в прикритието на птичи благодетели. Гълъбите имат силно усещане за заобикалящата ги среда, поради което Хачиман (японски бог на войната) ги припознава като свой символ. Сред битката, конфликтът и шума на войната, гълъбът на Хачиман е символ на мира, който в един идеален свят ще настъпи след края на войната. Символизмът, свързан с войната, ни води към концепцията за смъртта. Душите на умрелите пребивават временно след края на физическия живот. Славянска легенда твърди, че гълъбът е символ на освобождаването на душата от земния й дълг. Всъщност гълъбът е виждан като знак за завръщането на душата в небесния свят. Индианците вярват, че гукането на гълъбите може да склони небесата да пуснат живителен дъжд. Дори вярвали, че появата на гълъби е знак за предстоящ дъжд. А по време на суша, индианците разчитали на гълъбите да ги заведат до вода. Древните келти разчитали гласа на гълъба като зов за печал, тъй като той означавал преминаване на душа от земята в небесата. Циганите пък смятали, че гълъбите са нежни вестители, носещи послания за любов към сърцата ни от другия свят. ~~~~~~~~~~~ Гълъбът като символ присъства и в много литературни творби. Предлагам Ви „Легенда за третия гълъб“ на Стефан Цвайг. ЛЕГЕНДА ЗА ТРЕТИЯ ГЪЛЪБ Стефан Цвайг © Електронно списание LiterNet, 26.09.2002, № 9 (34) © Електронно издателство LiterNet, 16.11.2006 В книгата за началото на света се разказва историята на първия и втория гълъб, които праотец Ной изпратил от ковчега да му донесат вест, когато небесните шлюзове се затворили и водите на бездната спрели. Но за пътешествието и участта на третия гълъб кой е разказал? При върха на планината Арарат бил заседнал спасеният кораб, който криел в утробата си целия пощаден от потопа живот. И когато очите на праотец Ной съзрели от стожера само вълни и талази, безкрайни води, той изпратил гълъб - първия - да му донесе вест дали някъде не се вижда вече земя под безоблачното небе. Първият гълъб - тъй се разказва там - се издигнал и размахал криле. Летял на изток и на запад, ала навред имало само вода. Нигде не намерил място за отдих и постепенно крилата му почнали да отслабват. Така той се върнал при единствената твърд на света, при ковчега. И закръжил над почиващия на планинския връх кораб, докато Ной не прострял ръка и не го внесъл при себе си в ковчега. Почакал Ной още седем дни, през които не капнал дъжд и водите спадали, после пак взел гълъб - втория - и го изпратил да му донесе вест. Гълъбът литнал в утрото, а когато надвечер се върнал, в човката си носел маслинова клонка като пръв знак от свободната земя. Така Ной познал, че над водата вече се подават върхарите на дърветата и че изпитанието е свършило. След нови седем дни Ной пак изпратил гълъб - третия - да му донесе вест. Литнал той в утрото по света, но вечерта не се върнал. Дни наред чакал Ной, но гълъбът не дошъл. Така праотец Ной разбрал, че земята е свободна и водите са спаднали. Но за гълъба, за третия гълъб, не научил никога нищо, не научило и човечеството - легендата за него не била разказана чак до наши дни. А ето какви били пътешествието и участта на третия гълъб. Излетял той в утрото из душното помещение на кораба, където, притиснати в тъмнината, животните ръмжали от нетърпение, блъскали с копита и нокти, та всичко кънтяло от рев и тръбене, от съскане и лай; излетял из теснотата към безкрайния свят, из тъмнината към светлината. Но като разперил криле в заристия, сладостно напоен от дъжда въздух, изведнъж край себе си усетил свободата и благодатта на безбрежието. В низините искрели води, като влажен мъх се зеленеели горите, от полята се издигала бялата омара на утрото, а уханните изпарения от растенията разнасяли сладост из ливадите. Блясък струял от металическото небе, в планинските зъбери се пречупвали лъчите на изгряващото слънце, като червена кръв мъждукало морето в безкрайното зарево, като гореща кръв димяла цъфтящата земя. Било божествено да се наблюдава това пробуждане. С разперени криле и с блажен взор гълъбът се реел над пурпурния свят. Над земи и моря летял той и в бляновете си постепенно сам се превърнал в крилат блян. Като самия бог разглеждал за пръв път освободената твърд и не можел да й се нагледа. Отдавна забравил Ной, белобрадия старец от ковчега, и неговата заръка, отдавна забравил, че трябва да се върне. Защото сега светът му бил станал родина, а небето - свиден дом. Така третият гълъб, неверният пратеник на праотеца, летял над пустия свят все по-далеч и по-далеч, носен от устрема на щастието си, от вятъра на блаженото си вълнение, летял по-надалеч и все по-надалеч, дордето крилете му натежали, а перата му станали като олово. Земята го привличала с могъща сила, все по-ниско се свеждали изтощените му криле, та вече докосвали върхарите на дърветата. И вечерта на втория ден той най-сетне кацнал в дебрите на една гора, още безименна като всяко нещо в онова изначално време. Скрил се сред гъстите клони за отдих от въздушното пътешествие. Листакът го покривал, вятърът го приспивал, денем било прохладно сред клоните, а нощем топло в горското обиталище. Скоро той забравил ветровитото небе и примамките на далнината, зеленият свод го обгърнал и времето потекло над него без мяра. Гората, в която третият гълъб си избрал да живее, била от близкия нам свят, но там още нямало хора и в тази самота постепенно самият той се превърнал в блян. Свил гнездо сред нощния зеленикав мрак и годините се занизали край него. И смъртта го забравила, понеже всички онези животни - по едно от всеки вид, - които са зърнали още първия свят преди потопа, не могат да умират и никакъв ловец не може нищо да им стори. Те невидимо си правят гнезда в неизследваните дипли на земното рухо, както този гълъб в дебрите на гората. Понякога той наистина долавял присъствието на хората - прогърмявал изстрел и отеквал стократно о зелените склонове, дървосекачи удряли по стволовете така, че мракът наоколо кънтял, тихият смях на влюбените, които, прегърнати, дирели усамотение, се леел като лек ромон скрито в шумака, а песента на децата, търсещи ягоди, звучала нежна и далечна. Унесеният гълъб, потънал сред листата в своя блян, понякога чувал тези гласове на света, но ги слушал без страх и си оставал в своята тъма. Ала един ден цялата гора затрещяла, сякаш земята се разпукала на две. Из въздуха свистели черни метални късове и където паднели, земята в ужас изригвала нагоре, а дърветата се пречупвали като сламки. Мъже в многоцветни одежди си изпращали един-другиму смърт, а страшни машини бълвали огън и плам. От земята към облаците фучали светкавици, последвани от гръм. Изглеждало тъй, сякаш земята искала да се втурне в небето, а небето - да се сгромоляса върху земята. Гълъбът се сепнал в своя блян. Над него се носели смърт и разруха; както някога водата, сега огънят поглъщал света. Той бързо разперил крила и литнал, за да си потърси друго убежище вместо рухващата гора; убежище на мир и покой. И тъй, гълъбът се понесъл над нашия свят, за да намери покой, но където и да летял, навред срещал тези светкавици и този гръм на хората, навред бушувала война. Море от огън и кръв заливало земята, както някога. Пак бил настъпил потоп и гълъбът бързо размахвал криле над нашите земи, за да съгледа място за отдих, та сетне да поеме към праотеца и да му занесе маслиновата клонка на предвестието. Но в тези дни никъде не можело да се намери такова място, все по-високо се надигал потопът на унищожението над хората, все по-надалеч се простирал пожарът в нашия свят. И гълъбът още не е намерил отдих, нито хората мир, той няма да се върне у дома си, сякаш няма да се отмори во веки веков. В наши дни никой не го е виждал - заблудения митичен гълъб, дирещ мир, - ала той лети над главите ни, боязливо и вече с немощни криле. Понякога, само в нощите, когато се сепваме в съня си, чуваме из въздуха шумолене, стремително пърхане в мрака, объркан полет и безпомощен бяг. Върху неговите криле се носят всички наши чемерни помисли, в страха му бушуват всички наши желания. Тъй се рее, тръпнещ между небето и земята, заблуденият гълъб, той, някогашният неверен пратеник, носи сега на праотеца на човечеството вест за собствената ни участ. И отново, както преди хиляди години, един свят чака някой да протегне ръка към него и да разбере, че изпитанието е било достатъчно. 1922 © Стефан Цвайг © Венцеслав Константинов - превод от немски Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009

Продавам 6 малки кученца – порода Българско овчарско куче

Продавам 7 малки кученца – порода Българско овчарско куче. Кученцата са родени на 12.06.2014 г. и растат под специални грижи. Поставени са им необходимите за възрастта ваксини. За информация: Николай 0888 777 618.

Фиданките ми вече са подготвени за есенното засаждане

Фиданките вече са налични и подготвени за есенно засаждане. Имам череши, круши, кайсии, шраскови и други. Ако желаете да засадите, а нямате дръвчета, обадете ми се.

Отново е есен и отново е време за засаждане на фиданки и лози

Настъпи есента и отново дойде времето за засаждане на фиданки и лози в личното стопанство. Ако искате да получите по-добро прихващане, съветвам ви да направите засаждането през есента.

За тази година отново съм подготвил ябълки, сливи, праскови, череши, кайсии, круши и други плодни дръвчета. Цената отново е 5 лв.

От лозите имам на разположение същите десертни бели и червени сортове грозда както досега през годините. Сортовете са изпитани като устойчиви за Североизточна България. Цената на една пръчка е 3 лв. За тези, които желаят, изпращам с ЕКОНТ при поделени разходи за доставката. За информация за сортове - не се колебайте да ме потърсите на телефон 0888777618.

Актуални налични сортове фиданки и лози за есенното засаждане във вашата градина

И тази есен предлагам на Вашето внимание посадъчен материал от плодни дръвчета и десертни лози. Продължавам да пазя семейната традиция в този занаят. Така едновременно поддържам собствената си градина и предлагам на желаещите любители градинари дръвчета и лози от местни сортове, проверени и наложили се във времето. Името ми, наследено от моя дядо и моя баща, е гаранция за качество.

Предлагам Ви:

Плодни дръвчета: попска круша, кайсия (унгарска и ърли ориндж), праскова, нектарина, череша (бинг и ван), ябълка (златна превъзходна), сливи (калипетровска афъзка и синя кюстендилска). Цена за 1 брой от място: 5.00 лв.

Десертни лози: болгар, ран болгар, щасла, брестовица, италия, самсон, сензо, кардинал, плевенско (бяло и черно), хамбургски мискет, дунавски мискет. Цена за 1 брой от място: 3.00 лв.

Отстъпки при заявка на по-големи количества дръвчета и лози.

За връзка с мен използвайте телефон: 0888 777 618.

Време е да засадите младите фиданки

Есента настъпи. Време е да засадите младите фиданки във вашата градина. След 3-4 години ще вкусите от плодовете на дръвчетата, които тази есен ще засадите. Оптималното време за засаждане е рано напролет или през есента, при настъпване на покой при дърветата и силно намаляване на скоростта на сокодвижение. Всеки има някакъв опит при засаждане, но аз Ви предлагам един кратък "научен" текст за есенното засаждане на фиданки, изготвен от Световния фонд за дивата природа - България (WWF)

Оптимално време за засаждане на фиданки е есента, когато настъпи покоят за дърветата (след опадането на листата). Фиданки, произведени със закрита коренова система (в контейнери или саксии), могат да се засаждат целогодишно, но е необходимо полагането на специални грижи, за да не се допусне пресушаване на кореновата система.

Размерът на посадното място трябва да е достатъчен за свободно разполагане на кореновата система на фиданката, като от всички страни има поне по 10 cm разстояние между края на корените и стените и дъното. Преди самото засаждане на фиданките със свободен корен се подрязват връхчетата на корените, а на контейнерните фиданки или извадените със земя се отрязват стърчащите от почвата корени.

При засипването на дупката е необходимо богатата почва (от подготовката на посадното място) да бъде разположена на дъното. Първоначално се поставя слой поне 10 cm рохкава почва или при възможност - угнил оборски тор. Фиданката се поставя дълбоко в дупката, насипва се рохкава почва, а след това се издърпва леко нагоре, за да се изправят евентуално прегънатите корени, така че кореновата шийка да бъде на нивото на терена. Почвата, с която се засипват корените, се уплътнява на етапи чрез последователно и внимателно утъпкване и насипване. На повърхността се връща бедната почва от горните хоризонти и отново се утъпква старателно.

От изключително голямо значение за успеха на работата са

- Да не се допусне изсушаване на кореновата система. При транспортирането на фиданките от разсадника до обекта на залесяване и в процеса на самото залесяване.
- Да няма подгънати корени.
- Да се уплътни грижливо почвата около корените, за да не остават въздушни кухини. За целта при глинести почви, които се структурират на по-големи буци, е необходимо да бъде доставена рохкава почва или торф от друго място, а наличната да бъде отстранена.
- Поддържане на постоянна влажност на почвата около фиданката и на самата фиданка, до момента на нейното укрепване
- Кореновата шийка (частта между най-горни корени и стеблото на дръвчето) да бъде малко под нивото на терена. Дълбокото засаждане води до загниване, а плиткото – до изсъхване на фиданката.

Едроразмерните и средноразмерните фиданки се укрепват с 3 колчета, разположени на 120 градуса, и се обвързват със сезал или др. средство за връзване. Преди завързването мястото се увива с подходящ материал (например: гума, балатум, дебел плат и др.), който да не позволи врастване на сезала в тъканите на дървото.

Наложително е обилно поливане, независимо от метеорологичните условия и влажността на почвата в момента, за допълнително слягане и отстраняване на кухините в обема на кореновата система. Следващите поливки се извършват според метеорологичните условия, така че почвата да се поддържа свежа.

Поради редуцирания обем на кореновата система е желателно сутрин и/или вечер да се напръсква листната маса. Ако обемът на кореновата система и короната са в явно несъответствие, се извършва съкращаване (резитба) на короната, като се оставят достатъчно количество живи, добре развити пъпки.

Не е препоръчително през първата вегетация да се използват бързо действащи торове, за да не се предизвика неадекватен растеж на короната преди доброто възстановяване на кореновата система.

Калипетровска червена афъзка - слива за всичко

Сега е времето да започнат приготовленията за облагородяване на новите овощни видове, за да може следващата есен да засеете добри овощни дървета.

Правилният избор на овощните видове и сортове е първото и най-важно условие, от което зависи успешното отглеждане на овощните култури.

Малките овощни градини се създават, за да задоволяват нуждите на семейството почти през цялата година от плодове. Когато се получава по-голяма реколта, част от нея, особено от малотрайните видове, като череша, вишня, летни круши и ябълки, праскови, малини, касис и кайсии, може да се предлага на пазара. Затова в тези градини се отглеждат много видове овощни култури.

При създаване на овощна градина се подбират видове и сортове, чиито изисквания към климата и почвата съвпадат с наличните условия. Климатичните и почвени условия са подходящи за всички видове овощни култури в подножията на планините (яките), покрай долините на реките, но не в затворени котловини. На места с по-голяма надморска височина (между 600-900 м) и с подходящи почви може успешно да виреят ябълки (с изключение на къснозреещите сортове), летни и есенни сортове круши, череши, вишни, сливи и ягодоплодни култури. Над 900 м може да се отглеждат само ягодоплодни видове.

По-труден е въпросът с избора на овощните видове и техните сортове, когато местата са с благоприятни климатични условия за всички видове, но с недостатъчно подходящи почви и без възможности за напояване. В тези случаи трябва да се избират сравнително по-невзискателни овощни видове, като бадем, кайсия, смокиня, череша, вишня, джанка (афъзка) и слива, а понякога и праскова, но на подходяща подложка. На по-сухи и варовити почви черешата и вишнята трябва да се присаждат на махалебка, която е по-сухоустойчива и по-устойчива на варовик, отколкото дивата череша. На някои от тези места може да се засаждат и круши, но присадени на семеначета от дива круша, а не върху дюлева подложка. Дивата круша е много по-сухоустойчива и не е взискателна към почвените условия. В отделни случаи може да се отглеждат и ябълки, също присадени на семенна подложка. Дюлите трябва да се засаждат само при осигурено напояване.

Сега в овощните разсадници крушите се присаждат на дюлева подложка, а ябълката - на вегетативни подложки. Би трябвало от тези овощни видове да се създават и дръвчета на семенни подложки за нуждите на малките овощни градини.
При избора на овощни видове и сортове трябва да се има предвид и различната им чувствителност към болестите и неприятелите. Овощните култури, които изискват многократно пръскане с препарати, като ябълката и есенните и зимни сортове круши, не трябва да се засаждат във вилни места, където се отглеждат и зеленчуци.
При избора на овощни сортове трябва да се има предвид и кои от тях са самооплождащи се и кои не са.

Най-популярна и типична на моя - Североизточния край на България, е сливата от вида "Калипетровска червена афъзка". Плодът е средно едър, жълто-червен до червен, с деляща се костилка, мека месеста част, сладка. Подходяща е за консумация в прясно състояние, както и под формата на компоти, сладка, конфитюри и и други. Освен това е подходяща и за изваряване на ракия, като може да бъде достигнат алкохолен градус от 45 до 50.

Затова предвиждам и тази година да подготвя достатъчно дръвчета, за да попълня липсващите в моята градина, а ако ми останат - можете да се възползвате от тях.

Използвани са материали на Agronet.bg.

Феномен: Гълъбите "подушват" посоката на летене с дясната си ноздра

Автор: Виктория Гил, репортер на BBC News

Гълъб с тракер (GPS)
Снимка: Джузепе ди Лието

Гълъбите могат да намират пътя си обратно на разстояние хиляди мили - способност, с която удивляват учените и заради която са използвани за вестоносци, а дори и за пренасяне на дрога.
Учени-изследователи от Италия са доказали, че ноздрите на гълъбите имат важно значение за намиране на обратния път. Според списание "Журнал по експериментална биология" екип от учени доказал, че гълъби с блокирана дясна ноздра са неспособни да направят "карта на ароматите", която да ги води в техния полет.

Скален гълъб. Снимка: Science Photo Library

Гълъбите се раждат с добро и фино-настроено обоняние, което им помага да намират лесно гълъбарника, от където са излетели.
Досегашните опити да се разгадае тази забележителна способност за ориентиране показват, че докато си стоят или гнездят в клетките в гълъбарника, гълъбите разучават посоките, от които идват миризмите. Изглежда птиците си изграждат мислена "карта" на тези аромати, карта която е достатъчно точна, за да ги води в посока към дома, доокато летят. За да проучат тези им способности, учените блокирали една от ноздрите на гълъби - лява или дясна, и ги пуснали да летят от градче на име Чиголи, на около 40 км от Пиза като проследили маршрута на връщане до Пиза чрез поставяне на джи-пи-ес на гърба. Анализирайки пътя на летене, д-р Галиардо и нейните колеги наблюдавали, че гълъби които не могат да дишат свободно през дясната ноздра, изминавали по-дълъг и лъкатушещ маршрут. Птиците също така спирали по-често от тези със запушена лява ноздра, и по-трудно намирали пътя обратно. Други изследвания показват, че гълъбите усещат земното магнитно поле, което им служи като компас при летене. Д-р Галиардо казва, че миризмите са жизненоважни за намирането на посоката към "дома". Миризмите възприемани през дясната ноздра помагат на птиците да си изградят "навигационната карта" за летене.

Гълъбите: Черните пера разкриват тайната на здравите птици

Тъмно-оцветените гълъби са по-здрави, разкриха учени от Франция.

Автор: Ема Бренан
BBC Earth News

Проучване на "градските" гълъби в централната част на Париж показа, че птиците с по-високо ниво на меланин имат по-силна имунна система. Те имат и по-добра устойчивост на паразити.
Тези наблюдения на учените в списание "Биология на гълъбите" са в подкрепа на теорията, че различно-оцветените гълъби се адаптират различно в околната среда.
Лиза Джакуин и нейните колеги от Националния център за научни изследвания в Париж провели изследването заедно с д-р Саймън Дукатес от Националния исторически музей в Бруной.
Учените открили защо птиците от един и същ вид са различно оцветени.

Факти за гълъбите
Дивите гълъби в наши дни са наследници на дивите "скални" гълъби.
Те са прекрасни навигатори използвайки слънцето като компас и особеностите на пелефа, както и дори уханията по техния път.

Като оценяват окраската и здравословното състояние на 195 свободно-летящи градски гълъба, учените открили, че тъмно-оцветените гълъби имат по-ниска концентрация в кръвта на паразита хемоспориди. Тяхната имунна система реагирала по-бързо на инфекции в сравнение с имунната система на по-светло оцветените им събратя.
Към момента има две теории защо представителите на един и същи вид имат различна окраска.
Според една от теориите окраската се влияе от разликите във влиянието на околната среда. Тази теория се нарича "теория на експонацията".
Алтернативната теория на "генетичната връзка" твърди, че гените на птиците се развиват в различна степен спрямо меланиновата експонация.
"Опитахме да разнищим двете хипотези - на "генетичната връзка" и на "екпонацията на меланина" чрез свободно летящи гълъби от вида Columba livia", казва Джакуин. Откритията на нейния екип показват, че птиците могат да се развият така, че да произвеждат по-високи нива на меланин с цел защита на тяхната имунна система.
"Това също обяснява защо в градска среда са по-разпространени тъмно-оцветените гълъби. Откритието, че имунният отговор и интензитета на паразитите корелира с оцветяването, предполага, че меланиновото оцветяване може би да играе роля при избора на брачен партньор. Така че тъмно-оцветените птици вероятно са по-здрави и по-провлекателни за противоположния пол", казва още Джакуин.

Около нас: Обикновен пчелояд (Merops apiaster)

Пчелоядът е често срещан, но не многоброен вид. Среща се от Южна Европа и северозападна Африка до Северна Индия, а също и в Южна Африка. В България се среща из цялата страна в открити, сухи места в равнините и предпланините. Пчелоядите гнездят на колонии в дупки по отвесни песъчливи брегове, често по бреговете на реки. Предпочитат по-мека почва (льос), в която могат да изкопаят тунели дълги повече от метър. При липса на по-подходящи условия (отвесни стени) могат да изкопаят дупка и в някой полегат склон (например диги). Тунелът завършва с гнездова камера. Гнездовата камера е дълбока около 35 см и се издълбава с клюна от двете птици. Снасят се от 3 до 7 яйца, които се мътят около месец и от двете птици. Малките напускат гнездото на 26-31 дневна възраст.

Фото: БДЗП

Oбикновените пчелояди са лесно забележими благодарение на склонността им да кацат върху жици, изсъхнали дървета или други високи места, откъдето те забелязват своятa плячка – насекомите. Те са изключително социални птици, често срещани в големи ята. Когато не мигрират дори си сътрудничат при отглеждането на малките.

Пчелоядите са прелетни птици и на пролет - към средата до края на април, пристигат от Африка, а през август - септември отлитат масово на юг. Тогава големи ята могат да се наблюдават, накацали по жици и дървета за нощувка. Миграцията е тежко изпитание за този вид, като учените оценяват, че само един на всеки три пчелояда, напускащи Европа през есента, се завръща на пролет. Към момента средната гнездова популация в България наброява 27500 двойки. Видът не е включен в Червената книга, но числеността му постепенно намалява и видът се счита за застрашен от изчезване в целия или в голяма част от неговия ареал.

Фото: Николай Стайков (www.all4mypics.com)

Пчелоядът е една от най-пъстрите български птици. И двата пола изглеждат по еднакъв начин - ярко жълто гърло, сини гърди, тилът и гърбът кафяво-оранжеви. Клюнът е черен, дълъг и леко закривен надолу. При ловуване често лети високо, планирайки с широко отворени криле, като от време на време прави бързи махове. Централните пера на опашката са силно удължени. Лесно се познава по характерните подсвиркващи звуци, даже ако лети на голяма височина. Храни се с едри насекоми като пчели и водни кончета, които лови в полет.

Фото: Веселин Граматиков (Фото Форум)

Едни от най-добрите места в страната за тези птици са местностите "Фунията" в Северозападна България и "Стената" край гр. Тутракан. Там се намират големи гнездови колонии (по над 100 двойки), разположени на отвесни льосови стени. Тези места са обявени за Орнитологично важни и защитени зони по НАТУРА 2000.

По информация на БДЗП.

Около нас: Див гълъб (Strettopelia orientalis)

Ориенталският див гълъб или Strettopelia orientalis е бил описан за първи път през 1790 г. от английския физик и естествоизпитател Джон Латам.
Родината на дивия гълъб е Азия, но още се среща в Средния Изток, САЩ и части от Африка и Европа. Той обитава множество хабитати в т.ч. суб-тропически, тропически и северни гори и дори в морски и други водни региони. Европейският двойник на дивия гълъб е сив на цвят, с клиновидна опашка и по-тъмен цвят на перата на крилата. Полетът му е по-лек и издава леко бръмчене наподобяващо 4-кратно телефонно позвъняване.

Пощенските гълъби са по-бързи от скоростта на широколентовия интернет

Пощенските гълъби спечелиха в надпреварата със скоростта на широколентовия интернет в селските райони след като доставиха флаш-драйв устройство със запис на него по-бързо отколкото компютър в селски район успя да даунлоудне записания файл.

По информация на THE TELEGRAPH

Photo: GETTY IMAGES

Десет пощенски гълъба, носещи флаш-драйв устройства, са били пуснати от ферма в Йоркшир в четвъртък, 16 септември, 2010 г. Те достигнали до тяхната отправна крайна точка - Скеджнес, на 120 мили, в рамките на час и петнадесет минути. Едновременно с пускането на гълъбите започнало и даунлоудването на 5-минутен видеоклип с размер 300 МБ. За времето на полета на гълъбите, процесът на даунлоудване бил напреднал едва 24%.
Хората, провели експеримента, илюстрирали по този начин, че в селските райони все още интернет-скоростта не е това, което трябва да бъде.
През 2009 г. при подобен експеримент в Дърбан (Южна Африка), гълъбът Уинстън е изминал 96 км за 2 часа. За това време едва 4% от файл с размер 4ГБ били даунлоуднати.
"Фермата, която използвахме, разполага с достъп до интернет със скорост около 100 до 200 Kbps" казва Треф Дейвис, организатор на експеримента. Дейвис, който е и съсобственик на интернет провайдер (ISP Timico) и член на управителния борд на Асоциация на фирми-интернет провайдери, казва: "Това е Великобритания. Трябва да имаме добра скорост, но все още 1/3 от домакинствата нямат достъп до високоскоростен интернет". Тези цифри обаче се оспорват от Бритиш Телеком. Техният говорител казва, че 99% от домакинствата имат осигурен достъп до широколентов интернет. Остават само 160 000 домакинства, които към момента нямат такъв достъп.
Проучване на ББС през 2009 г. показало, че около 3 милиона домакинства в Обединеното кралство имат достъп до интренет със скорост до 2Mbps.
Правителството на Великобритания обещава до 2015 г. да достави достъп до интернет със скорост минимум 2Mbps за всеки дом.

Китай подготвя армия от пощенски гълъби

По публикация на Malcolm Moore в THE TELEGRAPH, 5 март 20111 г.

Китай подготвя 10000 пощенски гълъби, за да подсигури военните свръзки в случай на срив в комуникационните канали.

Снимка: AFP/GETTY IMAGES


Китай има цяла дивизия от опитомени пощенски гълъби още от 1950 г. Според Китайската Държавна медия, гълъбите са тренирани от специално звено на Народната Освободителна Армия в централния град Ченгду (Chengdu). "Първоначално те ще провеждат специални военни мисии между войските, разположени по нашите граници", казва военно-въздушния експерт Чен Хонг за Китайската Централна Телевизия (CCTV). "При водене на съвременните военни дела гълъбите са крайно необходими. Имаме толкова на брой военни гълъби, колкото е броят на швейцарската армия например", добавя Хонг.
Чен Чунтао, военен офицер отговорен за "армията от гълъби", казва, че птиците са "най-практичен и ефективен инструмент" за комуникация на къси и средни разстояния в случай на електромагнитни смущения или срив на сигнала. Този централен град е бил избран тъй като опитомените гълъби се връщали тук всеки път след мисия.
Китай има има цяла дивизия от военни пощенски гълъби от 1950 г., но в настоящия момент те наброяват само няколко стотици, които се използват предимно за "кореспонденция" с Китайските военните части, базирани по островите в Северно Китайско море. Основната част от военните гълъби са наследници на стотиците пощенски гълъби, внесени в Китай през 1937 г. от Лейтенант Клеър Лий Ченат, военно-въздушен пилот от запаса на Американската Армия, изпратен в помощ при отблъскване на Японската инвазия в Китай.

Ако Ви е нужен овощен посадъчен материал за личното стопанство - можете да го намерите при мен

За тази стопанска година съм подготвил овощен посадъчен материал от няколко вида:
- слива "калипетренска афъзка"
- праскова - нектарина,
- череша "наполеон",
- ябълка "старкримсон", "озарк голд" и "златна превъзходна";
Предвид студената зима на 2009та бройките са по-малко от миналата година. Силно се надявам - а и съм заложил за следващата стопанска година повече по видове/сортове и брой посадъчен материал - кайсия, вишна, череша, ябълка, круша, праскова, бадем и някои други.
Заповядайте.
Цената за 1 брой е 5.00 лв. директно от стопанството.