Гълъбите: Черните пера разкриват тайната на здравите птици

Тъмно-оцветените гълъби са по-здрави, разкриха учени от Франция.

Автор: Ема Бренан
BBC Earth News

Проучване на "градските" гълъби в централната част на Париж показа, че птиците с по-високо ниво на меланин имат по-силна имунна система. Те имат и по-добра устойчивост на паразити.
Тези наблюдения на учените в списание "Биология на гълъбите" са в подкрепа на теорията, че различно-оцветените гълъби се адаптират различно в околната среда.
Лиза Джакуин и нейните колеги от Националния център за научни изследвания в Париж провели изследването заедно с д-р Саймън Дукатес от Националния исторически музей в Бруной.
Учените открили защо птиците от един и същ вид са различно оцветени.

Факти за гълъбите
Дивите гълъби в наши дни са наследници на дивите "скални" гълъби.
Те са прекрасни навигатори използвайки слънцето като компас и особеностите на пелефа, както и дори уханията по техния път.

Като оценяват окраската и здравословното състояние на 195 свободно-летящи градски гълъба, учените открили, че тъмно-оцветените гълъби имат по-ниска концентрация в кръвта на паразита хемоспориди. Тяхната имунна система реагирала по-бързо на инфекции в сравнение с имунната система на по-светло оцветените им събратя.
Към момента има две теории защо представителите на един и същи вид имат различна окраска.
Според една от теориите окраската се влияе от разликите във влиянието на околната среда. Тази теория се нарича "теория на експонацията".
Алтернативната теория на "генетичната връзка" твърди, че гените на птиците се развиват в различна степен спрямо меланиновата експонация.
"Опитахме да разнищим двете хипотези - на "генетичната връзка" и на "екпонацията на меланина" чрез свободно летящи гълъби от вида Columba livia", казва Джакуин. Откритията на нейния екип показват, че птиците могат да се развият така, че да произвеждат по-високи нива на меланин с цел защита на тяхната имунна система.
"Това също обяснява защо в градска среда са по-разпространени тъмно-оцветените гълъби. Откритието, че имунният отговор и интензитета на паразитите корелира с оцветяването, предполага, че меланиновото оцветяване може би да играе роля при избора на брачен партньор. Така че тъмно-оцветените птици вероятно са по-здрави и по-провлекателни за противоположния пол", казва още Джакуин.

Около нас: Обикновен пчелояд (Merops apiaster)

Пчелоядът е често срещан, но не многоброен вид. Среща се от Южна Европа и северозападна Африка до Северна Индия, а също и в Южна Африка. В България се среща из цялата страна в открити, сухи места в равнините и предпланините. Пчелоядите гнездят на колонии в дупки по отвесни песъчливи брегове, често по бреговете на реки. Предпочитат по-мека почва (льос), в която могат да изкопаят тунели дълги повече от метър. При липса на по-подходящи условия (отвесни стени) могат да изкопаят дупка и в някой полегат склон (например диги). Тунелът завършва с гнездова камера. Гнездовата камера е дълбока около 35 см и се издълбава с клюна от двете птици. Снасят се от 3 до 7 яйца, които се мътят около месец и от двете птици. Малките напускат гнездото на 26-31 дневна възраст.

Фото: БДЗП

Oбикновените пчелояди са лесно забележими благодарение на склонността им да кацат върху жици, изсъхнали дървета или други високи места, откъдето те забелязват своятa плячка – насекомите. Те са изключително социални птици, често срещани в големи ята. Когато не мигрират дори си сътрудничат при отглеждането на малките.

Пчелоядите са прелетни птици и на пролет - към средата до края на април, пристигат от Африка, а през август - септември отлитат масово на юг. Тогава големи ята могат да се наблюдават, накацали по жици и дървета за нощувка. Миграцията е тежко изпитание за този вид, като учените оценяват, че само един на всеки три пчелояда, напускащи Европа през есента, се завръща на пролет. Към момента средната гнездова популация в България наброява 27500 двойки. Видът не е включен в Червената книга, но числеността му постепенно намалява и видът се счита за застрашен от изчезване в целия или в голяма част от неговия ареал.

Фото: Николай Стайков (www.all4mypics.com)

Пчелоядът е една от най-пъстрите български птици. И двата пола изглеждат по еднакъв начин - ярко жълто гърло, сини гърди, тилът и гърбът кафяво-оранжеви. Клюнът е черен, дълъг и леко закривен надолу. При ловуване често лети високо, планирайки с широко отворени криле, като от време на време прави бързи махове. Централните пера на опашката са силно удължени. Лесно се познава по характерните подсвиркващи звуци, даже ако лети на голяма височина. Храни се с едри насекоми като пчели и водни кончета, които лови в полет.

Фото: Веселин Граматиков (Фото Форум)

Едни от най-добрите места в страната за тези птици са местностите "Фунията" в Северозападна България и "Стената" край гр. Тутракан. Там се намират големи гнездови колонии (по над 100 двойки), разположени на отвесни льосови стени. Тези места са обявени за Орнитологично важни и защитени зони по НАТУРА 2000.

По информация на БДЗП.

Около нас: Див гълъб (Strettopelia orientalis)

Ориенталският див гълъб или Strettopelia orientalis е бил описан за първи път през 1790 г. от английския физик и естествоизпитател Джон Латам.
Родината на дивия гълъб е Азия, но още се среща в Средния Изток, САЩ и части от Африка и Европа. Той обитава множество хабитати в т.ч. суб-тропически, тропически и северни гори и дори в морски и други водни региони. Европейският двойник на дивия гълъб е сив на цвят, с клиновидна опашка и по-тъмен цвят на перата на крилата. Полетът му е по-лек и издава леко бръмчене наподобяващо 4-кратно телефонно позвъняване.

Пощенските гълъби са по-бързи от скоростта на широколентовия интернет

Пощенските гълъби спечелиха в надпреварата със скоростта на широколентовия интернет в селските райони след като доставиха флаш-драйв устройство със запис на него по-бързо отколкото компютър в селски район успя да даунлоудне записания файл.

По информация на THE TELEGRAPH

Photo: GETTY IMAGES

Десет пощенски гълъба, носещи флаш-драйв устройства, са били пуснати от ферма в Йоркшир в четвъртък, 16 септември, 2010 г. Те достигнали до тяхната отправна крайна точка - Скеджнес, на 120 мили, в рамките на час и петнадесет минути. Едновременно с пускането на гълъбите започнало и даунлоудването на 5-минутен видеоклип с размер 300 МБ. За времето на полета на гълъбите, процесът на даунлоудване бил напреднал едва 24%.
Хората, провели експеримента, илюстрирали по този начин, че в селските райони все още интернет-скоростта не е това, което трябва да бъде.
През 2009 г. при подобен експеримент в Дърбан (Южна Африка), гълъбът Уинстън е изминал 96 км за 2 часа. За това време едва 4% от файл с размер 4ГБ били даунлоуднати.
"Фермата, която използвахме, разполага с достъп до интернет със скорост около 100 до 200 Kbps" казва Треф Дейвис, организатор на експеримента. Дейвис, който е и съсобственик на интернет провайдер (ISP Timico) и член на управителния борд на Асоциация на фирми-интернет провайдери, казва: "Това е Великобритания. Трябва да имаме добра скорост, но все още 1/3 от домакинствата нямат достъп до високоскоростен интернет". Тези цифри обаче се оспорват от Бритиш Телеком. Техният говорител казва, че 99% от домакинствата имат осигурен достъп до широколентов интернет. Остават само 160 000 домакинства, които към момента нямат такъв достъп.
Проучване на ББС през 2009 г. показало, че около 3 милиона домакинства в Обединеното кралство имат достъп до интренет със скорост до 2Mbps.
Правителството на Великобритания обещава до 2015 г. да достави достъп до интернет със скорост минимум 2Mbps за всеки дом.

Китай подготвя армия от пощенски гълъби

По публикация на Malcolm Moore в THE TELEGRAPH, 5 март 20111 г.

Китай подготвя 10000 пощенски гълъби, за да подсигури военните свръзки в случай на срив в комуникационните канали.

Снимка: AFP/GETTY IMAGES


Китай има цяла дивизия от опитомени пощенски гълъби още от 1950 г. Според Китайската Държавна медия, гълъбите са тренирани от специално звено на Народната Освободителна Армия в централния град Ченгду (Chengdu). "Първоначално те ще провеждат специални военни мисии между войските, разположени по нашите граници", казва военно-въздушния експерт Чен Хонг за Китайската Централна Телевизия (CCTV). "При водене на съвременните военни дела гълъбите са крайно необходими. Имаме толкова на брой военни гълъби, колкото е броят на швейцарската армия например", добавя Хонг.
Чен Чунтао, военен офицер отговорен за "армията от гълъби", казва, че птиците са "най-практичен и ефективен инструмент" за комуникация на къси и средни разстояния в случай на електромагнитни смущения или срив на сигнала. Този централен град е бил избран тъй като опитомените гълъби се връщали тук всеки път след мисия.
Китай има има цяла дивизия от военни пощенски гълъби от 1950 г., но в настоящия момент те наброяват само няколко стотици, които се използват предимно за "кореспонденция" с Китайските военните части, базирани по островите в Северно Китайско море. Основната част от военните гълъби са наследници на стотиците пощенски гълъби, внесени в Китай през 1937 г. от Лейтенант Клеър Лий Ченат, военно-въздушен пилот от запаса на Американската Армия, изпратен в помощ при отблъскване на Японската инвазия в Китай.