Как успешно да присадим калем?

Предстои сезонът, в който можем да присадим нови овощни видове в семейната градина. Как да го направим успешно? 

Снимка: http://linktrees.ir/

За успешно присаждане на калем следва да се спазват няколко основни правила: 

- Да си осигурим добри калеми - това е ключово за присаждането.Калемите да са от здраво дърво, по възможност от южната му страна, да не са травмирани от градушка или замърсени.

- Да изберем подходящо време и сезон - добре е присаждането да бъде извършено рано напролет преди да е започнало сокодвижението. Обикновено това става през февруари до втората половина на март. Изключение правим при присаждане под кора - тогава следва да работим в периода на активно сокодвижение.  

- Да подберем такива растения, на които кората на подложката около и под мястото на присаждане е гладка поне 10 сантиметра. 

- Да осигурим максимално съвпадение на големината на корите на калема и на подложката. Добре е най-долната пъпка на калема да остане възможно най-ниско под отреза на подложката (това ще позволи в случай на счупване на калема растението да може да формира от по-нисък летораст. 

- При фиксиране на калема да се осигури добро прилепване на калема към подложката. 

- Много е важно с какви инструменти ще работим - освен чисти и обеззаразени, те трябва и да са добре наострени, за да правят гладки и чисти разрези без да увреждат останалата част от растението. Което пък няма да допусне рани и заболявания в последствие. 

- Присаждане се прави от костилкови на костилкови и от семкови на семкови дръвчета.

- Да не се извършва присаждане в топлите часове на деня, непосредствено след дъжд и при ниски температури.

Най-честите начини за присаждане в семейната градина са под кора и на пъпка 

Присаждане под кора се прави на подложка с диаметър 1,5-2,5 см по време на най-усиленото сокодвижение, т. е. през втората половина на април до началото на май. Резниците се събират през зимата и се съхраняват на хладно. На кората на подложката се прави вертикален разрез с дължина 4-5 см, който леко се повдига в горния край. Резникът се подготвя така, че в долния край да се образува клин, дълъг 4-5 см, за да се пъхне под кората. В зависимост от дебелината на подложката се поставят 1-3 калема.

Присаждането на пъпка се прилага на растения до 3-годишна възраст. При усилено сокодвижение, през пролетта на будна пъпка, а през лятото (юли, август) - на спяща. На мястото на присаждането на височина 5-6 см от почвата на кората се прави Т-образен разрез, дълъг 2,5-3 см, който леко се разтваря в горния край. Пъпките се взимат само от едногодишни пръчки с щитчета с дължина 1,5-2 см под и 0,5-1 см над нея. Изрязаното щитче се пъха в Т-образния разрез на кората и се превръзва с рафия. Страстването става за около 60-70 дни. Подложката се съкращава над мястото на присаждането през пролетта на следващата година.

През ноември агрометеорологичните условия ще са подходящи за засаждане на овошките

По данни на НИМХ на БАН през ноември, 2017 г. агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и под климатичните норми.

През повечето дни от първото и второто десетдневие прогнозираното неустойчиво време, с чести валежи, ще възпрепятства провеждането на сезонните агротехнически дейности, най-важна от които е приключване сеитбата на пшеницата. Падналите валежи през последната седмица от октомври, надвишили на много места в страната месечните норми(В.Търново – 60л/м², Свищов – 62л/м², Казанлък – 75л/м², Хасково – 65л/м², Ст.Загора – 60л/м², Сливен – 74/м², Елхово – 85л/м², Карнобат – 210л/м², Бургас – 92л/м²), бяха причина за пропускане на агротехническите срокове за сеитбата на зимните житни култури в част от полските райони на страната.

В началото на ноември прогнозираните поднормени топлинни условия ще ограничават развитието на есенните посеви. Повишение на температурите и активизиране на вегетационните процеси при пшеницата, ечемика и зимната рапица се очаква през втората половина от първото десетдневие.

През втората половина на ноември прогнозираните стойности на средноденонощните температури за Северна България ще бъдат в граници близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Във високите полета и Предбалкана, където не са изключени валежи от сняг, ще се наблюдава прекратяване на вегетацията при есенните посеви.

Условия за протичане на вегетация при зимните житни култури и зимната рапица през втората половина от месеца ще се създават главно в южните райони на страната и по Черноморското крайбрежие.

В края на ноември при пшеницата и ечемика, засети в през октомври, ще преобладава фаза братене. При засетите през ноември посеви ще се наблюдава фаза поникване и начален стадий на листообразуване. Сеитбата на зимните житни култури проведена през ноември, след агротехническите срокове, ограничава възможностите на посевите до края на есенната си вегетация да встъпят във фаза братене. В тази фаза, растенията са с повишена студоустойчивост, което до голяма степен гарантира успешното им презимуване.

В края на ноември при зимната рапица, засята в агаротехническия срок - през септември, ще се наблюдава фаза формиране на розетка (6-7 листа).През месеца критични минимални температури за земеделските култури не се прогнозират.

През ноември по-подходящи условия за засаждане на овошки и за извършване на есенните растително-защитни пръскания в овощните градини ще има в края на първото, началото на второто и през повечето дни от третото десетдневие.  

Източник: Дукена Жолева, Агрометеоролог в НИМХ-БАН  

Есента е тук, искате ли да добавите нови сортове към Вашата лична градина или лозе?

Продължавам да поддържам моето хоби и тази година имам в наличност няколко вида и сортове овощни култури - ябълки, сливи, праскови, череши, кайсии, круши и лозови пръчки от  Болгар, Брестовица, Италия, Плевен, Супер ран болгар от белите сортове, и Кардинал, Мискет плевенски, Мискет дунавски и Мискет хамбургски от червените сортове. 

За тези, които желаят, изпращам с ЕКОНТ след потвърден адрес и телефон за връзка. За информация за сортове и цени - не се колебайте да ме потърсите на телефон 0888777618.

Може би Ви интересува!

Как да засадим овощна градина?

Автор: проф. Мария Боровинова

Проф. Боровинова е ръководител на ОТДЕЛ “АГРОТЕХНИКА, РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И ИКОНОМИКА НА КУЛТУРНИТЕ РАСТЕНИЯ"  и Председател на Научния съвет в Института по земеделие в гр. Кюстендил;

тел.: (078) 522612; e-mail: mariaborovinova@abv.bg;

Област на научноизследователската работа: гъбни болести по ябълка, череша, вишня и слива; чувствителност на сортове към икономически важните гъбни и бактерийни болести; влияние на агротехниката върху развитието на болестите; разработване на растителнозащитни технологии за контрол на болестите.

 ~~~~~~~~~~

Овощните градини заемат продължително време една и съща площ. Местата за нови градини трябва да отговарят на биологичните изисквания на овощния вид и сорт. Неподходящи за овощни градини са места, където  зимните температури падат под критичните прагове за даден овощен вид, а летните се повишават над 35-37°С. В тези месторастения не трябва да се случват повече от два пъти на 10 години повратни пролетни слани и мразове. Не се препоръчва създаване на градини в райони, където падат градушки повече от два пъти на 10 години, или има силни ветрове по време на наедряването и зреенето на плодовете.

Почвите, които са подходящи за овощни градини, трябва да са достатъчно аерирани, с добра влагоемност и водопропускливост. На тези изисквания отговарят алувиално-ливадните, типични излужени черноземни, канелено горски и сиви горски почви. Нивото на подпочвените води да не се покачва повече от 80-100 см от повърхността на терена. Не трябва да се създават градини върху почви, замърсени с тежки метали и други химически опасни елементи /покрай пътища с голямо движение или промишлени предприятия, отделящи прахове или други замърсители/.

До 4 години не трябва да се създават овощни градини на места, които преди това са били заети със същия вид. Много важно е овощните градини да се създават на площи, където няма зараза от бактериен рак с причинител Rhizobium radiobactersyn. Agrobacterium tumefaciens.

Най-сигурният начин за намаляване употребата на пестициди е изборът на сортове, които са устойчиви или по-слабо чувствителни на икономически важните болести.

При създаване на ябълкова градина много важно е да се знае, че струпясването (Venturia inaqualis) нанася най-големи щети на производителите, проблем, който може да се реши със засаждане на устойчиви сортове. Установено е, че степента на нападение на ябълковите сортове от струпясване варира в много широки граници - от 7-9% при Орегон спър, Розана и др. до над 50% при Златна превъзходна, Голджон, Грени Смит,Фуджи и др. При устойчивите на струпясване сортове не се налагат третирания срещу болестта, а при останалите сортове са необходими от 8 до 14 третирания в зависимост от метеорологичните условия през годината и степента на чувствителност на сорта.

По отношение чувствителността към брашнеста мана ябълковите сортове също се различават значително. Степента на нападение на листата и леторастите е в границите от 0,88% при Колотни до над 80% при Мойра, Джонатан и Джонафрий. За опазване на слабо чувствителните сортове от брашнеста мана се провеждат минимум 2 и максимум 4 пръскания, докато при силно чувствителните - от 5 до 10.

Шарката по сливата е най-вредоностната болест, която се причинява от вирус. Досега единствения начин за предотвратяване щетите от шарката е засаждане на резистентни или толерантни на болестта сливови сортове. Сортът Йойо е резистентен, а сортовете Стенлей, Чачанска найболя, Чачанска лепотица, Алтанова ренклода, Ханита, Тегара и др. са толерантни.

Цилиндроспориозата (Blumeriella jaapii) по черешата е една от икономически важните гъбни болести, но при нея за разлика от ябълката няма селекционирани устойчиви сортове. Резултатите от многогодишните проучвания върху чувствителността на черешови сортове към цилиндроспориозата показват, че всички сортове са чувствителни на болестта, но в различна степен, която варира от 15 - 16% при Победа и Вик до 80% при Бинг.  

Кафявото гниене по черешата и вишнята (Monilinia sp.) също е сериозен проблем през години с чести валежи по време на зреене и беритба на плодовете. За намаляване на фунгицидните третирания и загубите от гниенето се препоръчват сортове, които са сравнително устойчиви на напукване като Лапинс, Регина, Сам, Гермерсдорска, Мертон Марвел, Кастор, Кордия.

През отделни години къдравостта (Taphrina deformans) по прасковата нанася значителни щети на производителите. Досега от отглежданите у нас сортове няма резистентни на болестта, но има такива като Редхейвън, Бенедикте, Червен Елерщетер,Сънкрест и др., които се нападат по-слабо.

Преди създаване на овощни градини трябва много да се мисли не само за подбора на сортове, но и върху схемата на засаждане, особено ако градината е смесена. При разположението на видовете и сортовете е наложително да се има предвид опрашването и опазването на дърветата и плодовата реколта от вредители.  

Различната чувствителност на ябълковите, крушовите, черешовите, вишневите и сливовите сортове към икономически най-важните болести, различните срокове зреенето на плодовете и фенофазите на цъфтежа позволяват прилагане на диференцирана растителна защита. По този начин се избягват ненужните пръскания при отделните сортове.

Основният неприятел в плододаващите ябълкови градини е ябълковият плодов червей (Cydia pomonella), срещу който се налага ежегодно да се провеждат пръскания. В повечето от ябълкопроизводителните райони в страната схемата за борба с ябълковия плодов червей е 2 + 2, а в отделни години и 2 + 3, когато се използват широкоспектърните инсектициди. На практика пръсканията са 3 + 3 съответно за първо и второ поколение, защото част от пръсканията срещу калифорнийска щитоносна въшка съвпадат с тези срещу плодовия червей. Узряването на плодовете на летните сортове обикновено започва в края през юли – Виста бела или август- Молиз Делишес, Прима и др. което създава проблеми при опазване на ябълката от ябълков плодов червей и калифорнийска щитоносно въшка в градини, където схемата на засаждане не позволява диференцирани пръскания. В такива градини и след прибирането на плодовете на летните сортове продължава третирането на дърветата срещу ябълковия плодов червей поради невъзможност да се изключат, което не само оскъпява плодовата продукция, но и излишно замърсява околната среда. В градини, където схемата на засаждане позволява сортова растителна защита се съкращават две инсектицидни третирания при летните сортове. Всичко това се отнася и за крушовия и сливовия плодови червеи.

Черешовата муха(Rhagoletis cerasi) при снасянето на яйцата проявява избирателност по отношение степента на зрелост на плодовете. Установено е, че тя предпочита да снася в зазряващи плодове, поради което през повечето години тя не причинява червясване на рано зреещите сортове череши като Ранна черна едра, Сенека, Бигаро Бюрла, Ърли Лори, Косара и др., при които не се налага пръскане. При средно зреещите черешови сортове се налага едно, а при  късно зреещите две пръскания срещу този опасен неприятел.

При висока плътност на мъхнатия бръмбар (Epicometis hirta) в черешови, вишневи и ябълкови насаждения в период на начално и бързо нарастващо плододаване трябва да се проведе пръскане през фенофазите цветен бутон, които настъпват различно при отделните сортове. Това също налага провеждане на диференцирана борба, за да бъде ефикасна.

Стопаните, които искат да намалят употребата на пестициди при овощните видове, трябва да търсят съветите на специалистите по овощарство и растителна защита при избора на място, подходящи видове и сортове, и съставяне на схемата на засаждане на овощната градина.

Прочетете цялата статия в списание Растителна защита: 

http://www.plant-protection.com/article.xhtml?articleId=456&activeMenu=0.  

ЗА ВАШАТА ЛИЧНА ОВОЩНА ГРАДИНА И ЛОЗЕ

Ако сте пропуснали да засадите овощните дръвчета през есента на 2015 г., сега е времето да планирате вида на дръвчетата, които са ви необходими.

Сини сливи, подготвени за сушене, 2015

Предлагам посадъчен материал от ябълки, сливи, праскови, череши, кайсии, круши и други плодни дръвчета. Цената е 5 лв./брой от място. Също така предлагам и облагородени лозички, готови за вкореняване от сортовете болгар, ран болгар, шасла, брестовица, италия, самсон, сензо, кардинал, плевенско (бяло и черно), хамбургски мискет, дунавски мискет и други на цена 3 лв./брой от място. Сортовете са изпитани като устойчиви за Североизточна България.

 

За връзка с мен използвайте телефон: 0888 777 618.

За тези, които желаят, изпращам с ЕКОНТ при поделени разходи за доставката. 

 

 

 

Бели гълъби за Вашето сватбено тържество

Мечта на всички младоженци е на сватбата да има Бели гълъби, символ на любовта. Предлагам на желаещите красиви бели гълъби за сватба, които ще внесат нежност, красота и романтика на тържеството. Обадете ми се и ще направя празника Ви незабравим. Николай - 0888 777 618. Символизъм и вярвания, свързани с гълъбите Гълъбите са неизчерпаем източник на символи и вярвания в различните култури, митове и легенди. В исторически план гълъбът се свързва с фигурата на майката. В Християнството например гълъбът се свързва с Дева Мария и е често срещан в произведенията на изкуството като символ на грижовността, вярата, чистотата и мира. Гълъбът съпътства още и Ищар - Богинята Майка в Асирийската култура. В този "майчин" аспект гълъбът въплъщава надеждата и спасението.

Други символи, които се свързват с гълъбите, са още: Любов Милосърдие Обещание Преданост Божественото начало Святост Жертвоготовност Майчинството Възнесение Пречистване Предвестник Вяра и надежда Афродита (Венера - в Римската митология), богинята на Любовта, често е изобразявана с гълъб. Тук гълъбът е символ на възвишената любов, тази любов, която е привилегия само на боговете. Любов, която заслепява и си затваря очите за слабостите на другия, обезсилва и замъглява съзнанието - и се вижда и усеща само с чисто сърце. Като символ на любовта, гълъбът изразява и друг вид душевно възнесение - божествен възторг от истинската стойност на безусловната любов. Говорейки за божествено присъствие, символиката на гълъба често се приравнява към небесните пратеници и възнесението. Йоан Кръстител дори отбеляза (Матей 03:16) как "Божият Дух слязъл като гълъб върху нас". Това е повече от поетична волност тъй като на почти всички птици е било гледано като на небесни пратеници. Гълъбите с хрисимия си и богоугоден вид, могат лесно да бъдат счетени за ангелски двойници: ангели в прикритието на птичи благодетели. Гълъбите имат силно усещане за заобикалящата ги среда, поради което Хачиман (японски бог на войната) ги припознава като свой символ. Сред битката, конфликтът и шума на войната, гълъбът на Хачиман е символ на мира, който в един идеален свят ще настъпи след края на войната. Символизмът, свързан с войната, ни води към концепцията за смъртта. Душите на умрелите пребивават временно след края на физическия живот. Славянска легенда твърди, че гълъбът е символ на освобождаването на душата от земния й дълг. Всъщност гълъбът е виждан като знак за завръщането на душата в небесния свят. Индианците вярват, че гукането на гълъбите може да склони небесата да пуснат живителен дъжд. Дори вярвали, че появата на гълъби е знак за предстоящ дъжд. А по време на суша, индианците разчитали на гълъбите да ги заведат до вода. Древните келти разчитали гласа на гълъба като зов за печал, тъй като той означавал преминаване на душа от земята в небесата. Циганите пък смятали, че гълъбите са нежни вестители, носещи послания за любов към сърцата ни от другия свят. ~~~~~~~~~~~ Гълъбът като символ присъства и в много литературни творби. Предлагам Ви „Легенда за третия гълъб“ на Стефан Цвайг. ЛЕГЕНДА ЗА ТРЕТИЯ ГЪЛЪБ Стефан Цвайг © Електронно списание LiterNet, 26.09.2002, № 9 (34) © Електронно издателство LiterNet, 16.11.2006 В книгата за началото на света се разказва историята на първия и втория гълъб, които праотец Ной изпратил от ковчега да му донесат вест, когато небесните шлюзове се затворили и водите на бездната спрели. Но за пътешествието и участта на третия гълъб кой е разказал? При върха на планината Арарат бил заседнал спасеният кораб, който криел в утробата си целия пощаден от потопа живот. И когато очите на праотец Ной съзрели от стожера само вълни и талази, безкрайни води, той изпратил гълъб - първия - да му донесе вест дали някъде не се вижда вече земя под безоблачното небе. Първият гълъб - тъй се разказва там - се издигнал и размахал криле. Летял на изток и на запад, ала навред имало само вода. Нигде не намерил място за отдих и постепенно крилата му почнали да отслабват. Така той се върнал при единствената твърд на света, при ковчега. И закръжил над почиващия на планинския връх кораб, докато Ной не прострял ръка и не го внесъл при себе си в ковчега. Почакал Ной още седем дни, през които не капнал дъжд и водите спадали, после пак взел гълъб - втория - и го изпратил да му донесе вест. Гълъбът литнал в утрото, а когато надвечер се върнал, в човката си носел маслинова клонка като пръв знак от свободната земя. Така Ной познал, че над водата вече се подават върхарите на дърветата и че изпитанието е свършило. След нови седем дни Ной пак изпратил гълъб - третия - да му донесе вест. Литнал той в утрото по света, но вечерта не се върнал. Дни наред чакал Ной, но гълъбът не дошъл. Така праотец Ной разбрал, че земята е свободна и водите са спаднали. Но за гълъба, за третия гълъб, не научил никога нищо, не научило и човечеството - легендата за него не била разказана чак до наши дни. А ето какви били пътешествието и участта на третия гълъб. Излетял той в утрото из душното помещение на кораба, където, притиснати в тъмнината, животните ръмжали от нетърпение, блъскали с копита и нокти, та всичко кънтяло от рев и тръбене, от съскане и лай; излетял из теснотата към безкрайния свят, из тъмнината към светлината. Но като разперил криле в заристия, сладостно напоен от дъжда въздух, изведнъж край себе си усетил свободата и благодатта на безбрежието. В низините искрели води, като влажен мъх се зеленеели горите, от полята се издигала бялата омара на утрото, а уханните изпарения от растенията разнасяли сладост из ливадите. Блясък струял от металическото небе, в планинските зъбери се пречупвали лъчите на изгряващото слънце, като червена кръв мъждукало морето в безкрайното зарево, като гореща кръв димяла цъфтящата земя. Било божествено да се наблюдава това пробуждане. С разперени криле и с блажен взор гълъбът се реел над пурпурния свят. Над земи и моря летял той и в бляновете си постепенно сам се превърнал в крилат блян. Като самия бог разглеждал за пръв път освободената твърд и не можел да й се нагледа. Отдавна забравил Ной, белобрадия старец от ковчега, и неговата заръка, отдавна забравил, че трябва да се върне. Защото сега светът му бил станал родина, а небето - свиден дом. Така третият гълъб, неверният пратеник на праотеца, летял над пустия свят все по-далеч и по-далеч, носен от устрема на щастието си, от вятъра на блаженото си вълнение, летял по-надалеч и все по-надалеч, дордето крилете му натежали, а перата му станали като олово. Земята го привличала с могъща сила, все по-ниско се свеждали изтощените му криле, та вече докосвали върхарите на дърветата. И вечерта на втория ден той най-сетне кацнал в дебрите на една гора, още безименна като всяко нещо в онова изначално време. Скрил се сред гъстите клони за отдих от въздушното пътешествие. Листакът го покривал, вятърът го приспивал, денем било прохладно сред клоните, а нощем топло в горското обиталище. Скоро той забравил ветровитото небе и примамките на далнината, зеленият свод го обгърнал и времето потекло над него без мяра. Гората, в която третият гълъб си избрал да живее, била от близкия нам свят, но там още нямало хора и в тази самота постепенно самият той се превърнал в блян. Свил гнездо сред нощния зеленикав мрак и годините се занизали край него. И смъртта го забравила, понеже всички онези животни - по едно от всеки вид, - които са зърнали още първия свят преди потопа, не могат да умират и никакъв ловец не може нищо да им стори. Те невидимо си правят гнезда в неизследваните дипли на земното рухо, както този гълъб в дебрите на гората. Понякога той наистина долавял присъствието на хората - прогърмявал изстрел и отеквал стократно о зелените склонове, дървосекачи удряли по стволовете така, че мракът наоколо кънтял, тихият смях на влюбените, които, прегърнати, дирели усамотение, се леел като лек ромон скрито в шумака, а песента на децата, търсещи ягоди, звучала нежна и далечна. Унесеният гълъб, потънал сред листата в своя блян, понякога чувал тези гласове на света, но ги слушал без страх и си оставал в своята тъма. Ала един ден цялата гора затрещяла, сякаш земята се разпукала на две. Из въздуха свистели черни метални късове и където паднели, земята в ужас изригвала нагоре, а дърветата се пречупвали като сламки. Мъже в многоцветни одежди си изпращали един-другиму смърт, а страшни машини бълвали огън и плам. От земята към облаците фучали светкавици, последвани от гръм. Изглеждало тъй, сякаш земята искала да се втурне в небето, а небето - да се сгромоляса върху земята. Гълъбът се сепнал в своя блян. Над него се носели смърт и разруха; както някога водата, сега огънят поглъщал света. Той бързо разперил крила и литнал, за да си потърси друго убежище вместо рухващата гора; убежище на мир и покой. И тъй, гълъбът се понесъл над нашия свят, за да намери покой, но където и да летял, навред срещал тези светкавици и този гръм на хората, навред бушувала война. Море от огън и кръв заливало земята, както някога. Пак бил настъпил потоп и гълъбът бързо размахвал криле над нашите земи, за да съгледа място за отдих, та сетне да поеме към праотеца и да му занесе маслиновата клонка на предвестието. Но в тези дни никъде не можело да се намери такова място, все по-високо се надигал потопът на унищожението над хората, все по-надалеч се простирал пожарът в нашия свят. И гълъбът още не е намерил отдих, нито хората мир, той няма да се върне у дома си, сякаш няма да се отмори во веки веков. В наши дни никой не го е виждал - заблудения митичен гълъб, дирещ мир, - ала той лети над главите ни, боязливо и вече с немощни криле. Понякога, само в нощите, когато се сепваме в съня си, чуваме из въздуха шумолене, стремително пърхане в мрака, объркан полет и безпомощен бяг. Върху неговите криле се носят всички наши чемерни помисли, в страха му бушуват всички наши желания. Тъй се рее, тръпнещ между небето и земята, заблуденият гълъб, той, някогашният неверен пратеник, носи сега на праотеца на човечеството вест за собствената ни участ. И отново, както преди хиляди години, един свят чака някой да протегне ръка към него и да разбере, че изпитанието е било достатъчно. 1922 © Стефан Цвайг © Венцеслав Константинов - превод от немски Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009