Бели гълъби за Вашето сватбено тържество

Мечта на всички младоженци е на сватбата да има Бели гълъби, символ на любовта. Предлагам на желаещите красиви бели гълъби за сватба, които ще внесат нежност, красота и романтика на тържеството. Обадете ми се и ще направя празника Ви незабравим. Николай - 0888 777 618. Символизъм и вярвания, свързани с гълъбите Гълъбите са неизчерпаем източник на символи и вярвания в различните култури, митове и легенди. В исторически план гълъбът се свързва с фигурата на майката. В Християнството например гълъбът се свързва с Дева Мария и е често срещан в произведенията на изкуството като символ на грижовността, вярата, чистотата и мира. Гълъбът съпътства още и Ищар - Богинята Майка в Асирийската култура. В този "майчин" аспект гълъбът въплъщава надеждата и спасението.

Други символи, които се свързват с гълъбите, са още: Любов Милосърдие Обещание Преданост Божественото начало Святост Жертвоготовност Майчинството Възнесение Пречистване Предвестник Вяра и надежда Афродита (Венера - в Римската митология), богинята на Любовта, често е изобразявана с гълъб. Тук гълъбът е символ на възвишената любов, тази любов, която е привилегия само на боговете. Любов, която заслепява и си затваря очите за слабостите на другия, обезсилва и замъглява съзнанието - и се вижда и усеща само с чисто сърце. Като символ на любовта, гълъбът изразява и друг вид душевно възнесение - божествен възторг от истинската стойност на безусловната любов. Говорейки за божествено присъствие, символиката на гълъба често се приравнява към небесните пратеници и възнесението. Йоан Кръстител дори отбеляза (Матей 03:16) как "Божият Дух слязъл като гълъб върху нас". Това е повече от поетична волност тъй като на почти всички птици е било гледано като на небесни пратеници. Гълъбите с хрисимия си и богоугоден вид, могат лесно да бъдат счетени за ангелски двойници: ангели в прикритието на птичи благодетели. Гълъбите имат силно усещане за заобикалящата ги среда, поради което Хачиман (японски бог на войната) ги припознава като свой символ. Сред битката, конфликтът и шума на войната, гълъбът на Хачиман е символ на мира, който в един идеален свят ще настъпи след края на войната. Символизмът, свързан с войната, ни води към концепцията за смъртта. Душите на умрелите пребивават временно след края на физическия живот. Славянска легенда твърди, че гълъбът е символ на освобождаването на душата от земния й дълг. Всъщност гълъбът е виждан като знак за завръщането на душата в небесния свят. Индианците вярват, че гукането на гълъбите може да склони небесата да пуснат живителен дъжд. Дори вярвали, че появата на гълъби е знак за предстоящ дъжд. А по време на суша, индианците разчитали на гълъбите да ги заведат до вода. Древните келти разчитали гласа на гълъба като зов за печал, тъй като той означавал преминаване на душа от земята в небесата. Циганите пък смятали, че гълъбите са нежни вестители, носещи послания за любов към сърцата ни от другия свят. ~~~~~~~~~~~ Гълъбът като символ присъства и в много литературни творби. Предлагам Ви „Легенда за третия гълъб“ на Стефан Цвайг. ЛЕГЕНДА ЗА ТРЕТИЯ ГЪЛЪБ Стефан Цвайг © Електронно списание LiterNet, 26.09.2002, № 9 (34) © Електронно издателство LiterNet, 16.11.2006 В книгата за началото на света се разказва историята на първия и втория гълъб, които праотец Ной изпратил от ковчега да му донесат вест, когато небесните шлюзове се затворили и водите на бездната спрели. Но за пътешествието и участта на третия гълъб кой е разказал? При върха на планината Арарат бил заседнал спасеният кораб, който криел в утробата си целия пощаден от потопа живот. И когато очите на праотец Ной съзрели от стожера само вълни и талази, безкрайни води, той изпратил гълъб - първия - да му донесе вест дали някъде не се вижда вече земя под безоблачното небе. Първият гълъб - тъй се разказва там - се издигнал и размахал криле. Летял на изток и на запад, ала навред имало само вода. Нигде не намерил място за отдих и постепенно крилата му почнали да отслабват. Така той се върнал при единствената твърд на света, при ковчега. И закръжил над почиващия на планинския връх кораб, докато Ной не прострял ръка и не го внесъл при себе си в ковчега. Почакал Ной още седем дни, през които не капнал дъжд и водите спадали, после пак взел гълъб - втория - и го изпратил да му донесе вест. Гълъбът литнал в утрото, а когато надвечер се върнал, в човката си носел маслинова клонка като пръв знак от свободната земя. Така Ной познал, че над водата вече се подават върхарите на дърветата и че изпитанието е свършило. След нови седем дни Ной пак изпратил гълъб - третия - да му донесе вест. Литнал той в утрото по света, но вечерта не се върнал. Дни наред чакал Ной, но гълъбът не дошъл. Така праотец Ной разбрал, че земята е свободна и водите са спаднали. Но за гълъба, за третия гълъб, не научил никога нищо, не научило и човечеството - легендата за него не била разказана чак до наши дни. А ето какви били пътешествието и участта на третия гълъб. Излетял той в утрото из душното помещение на кораба, където, притиснати в тъмнината, животните ръмжали от нетърпение, блъскали с копита и нокти, та всичко кънтяло от рев и тръбене, от съскане и лай; излетял из теснотата към безкрайния свят, из тъмнината към светлината. Но като разперил криле в заристия, сладостно напоен от дъжда въздух, изведнъж край себе си усетил свободата и благодатта на безбрежието. В низините искрели води, като влажен мъх се зеленеели горите, от полята се издигала бялата омара на утрото, а уханните изпарения от растенията разнасяли сладост из ливадите. Блясък струял от металическото небе, в планинските зъбери се пречупвали лъчите на изгряващото слънце, като червена кръв мъждукало морето в безкрайното зарево, като гореща кръв димяла цъфтящата земя. Било божествено да се наблюдава това пробуждане. С разперени криле и с блажен взор гълъбът се реел над пурпурния свят. Над земи и моря летял той и в бляновете си постепенно сам се превърнал в крилат блян. Като самия бог разглеждал за пръв път освободената твърд и не можел да й се нагледа. Отдавна забравил Ной, белобрадия старец от ковчега, и неговата заръка, отдавна забравил, че трябва да се върне. Защото сега светът му бил станал родина, а небето - свиден дом. Така третият гълъб, неверният пратеник на праотеца, летял над пустия свят все по-далеч и по-далеч, носен от устрема на щастието си, от вятъра на блаженото си вълнение, летял по-надалеч и все по-надалеч, дордето крилете му натежали, а перата му станали като олово. Земята го привличала с могъща сила, все по-ниско се свеждали изтощените му криле, та вече докосвали върхарите на дърветата. И вечерта на втория ден той най-сетне кацнал в дебрите на една гора, още безименна като всяко нещо в онова изначално време. Скрил се сред гъстите клони за отдих от въздушното пътешествие. Листакът го покривал, вятърът го приспивал, денем било прохладно сред клоните, а нощем топло в горското обиталище. Скоро той забравил ветровитото небе и примамките на далнината, зеленият свод го обгърнал и времето потекло над него без мяра. Гората, в която третият гълъб си избрал да живее, била от близкия нам свят, но там още нямало хора и в тази самота постепенно самият той се превърнал в блян. Свил гнездо сред нощния зеленикав мрак и годините се занизали край него. И смъртта го забравила, понеже всички онези животни - по едно от всеки вид, - които са зърнали още първия свят преди потопа, не могат да умират и никакъв ловец не може нищо да им стори. Те невидимо си правят гнезда в неизследваните дипли на земното рухо, както този гълъб в дебрите на гората. Понякога той наистина долавял присъствието на хората - прогърмявал изстрел и отеквал стократно о зелените склонове, дървосекачи удряли по стволовете така, че мракът наоколо кънтял, тихият смях на влюбените, които, прегърнати, дирели усамотение, се леел като лек ромон скрито в шумака, а песента на децата, търсещи ягоди, звучала нежна и далечна. Унесеният гълъб, потънал сред листата в своя блян, понякога чувал тези гласове на света, но ги слушал без страх и си оставал в своята тъма. Ала един ден цялата гора затрещяла, сякаш земята се разпукала на две. Из въздуха свистели черни метални късове и където паднели, земята в ужас изригвала нагоре, а дърветата се пречупвали като сламки. Мъже в многоцветни одежди си изпращали един-другиму смърт, а страшни машини бълвали огън и плам. От земята към облаците фучали светкавици, последвани от гръм. Изглеждало тъй, сякаш земята искала да се втурне в небето, а небето - да се сгромоляса върху земята. Гълъбът се сепнал в своя блян. Над него се носели смърт и разруха; както някога водата, сега огънят поглъщал света. Той бързо разперил крила и литнал, за да си потърси друго убежище вместо рухващата гора; убежище на мир и покой. И тъй, гълъбът се понесъл над нашия свят, за да намери покой, но където и да летял, навред срещал тези светкавици и този гръм на хората, навред бушувала война. Море от огън и кръв заливало земята, както някога. Пак бил настъпил потоп и гълъбът бързо размахвал криле над нашите земи, за да съгледа място за отдих, та сетне да поеме към праотеца и да му занесе маслиновата клонка на предвестието. Но в тези дни никъде не можело да се намери такова място, все по-високо се надигал потопът на унищожението над хората, все по-надалеч се простирал пожарът в нашия свят. И гълъбът още не е намерил отдих, нито хората мир, той няма да се върне у дома си, сякаш няма да се отмори во веки веков. В наши дни никой не го е виждал - заблудения митичен гълъб, дирещ мир, - ала той лети над главите ни, боязливо и вече с немощни криле. Понякога, само в нощите, когато се сепваме в съня си, чуваме из въздуха шумолене, стремително пърхане в мрака, объркан полет и безпомощен бяг. Върху неговите криле се носят всички наши чемерни помисли, в страха му бушуват всички наши желания. Тъй се рее, тръпнещ между небето и земята, заблуденият гълъб, той, някогашният неверен пратеник, носи сега на праотеца на човечеството вест за собствената ни участ. И отново, както преди хиляди години, един свят чака някой да протегне ръка към него и да разбере, че изпитанието е било достатъчно. 1922 © Стефан Цвайг © Венцеслав Константинов - превод от немски Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009