Продължавам да поддържам моето хоби и тази година имам в наличност няколко вида и сортове овощни култури - ябълки, сливи, праскови, череши, кайсии, круши и лозови пръчки от Болгар, Брестовица, Италия, Плевен, Супер ран болгар от белите сортове, и Кардинал, Мискет плевенски, Мискет дунавски и Мискет хамбургски от червените сортове.
За тези, които желаят, изпращам с ЕКОНТ след потвърден адрес и телефон за връзка. За информация за сортове и цени - не се колебайте да ме потърсите на телефон 0888777618.
Може би Ви интересува!
Как да засадим
овощна градина?
Автор: проф.
Мария Боровинова
Проф. Боровинова е ръководител на ОТДЕЛ
“АГРОТЕХНИКА, РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА И ИКОНОМИКА НА КУЛТУРНИТЕ РАСТЕНИЯ"
и Председател на Научния съвет в Института по земеделие в гр. Кюстендил;
тел.: (078) 522612; e-mail: mariaborovinova@abv.bg;
Област на
научноизследователската работа: гъбни болести по ябълка, череша, вишня и слива;
чувствителност на сортове към икономически важните гъбни и бактерийни болести;
влияние на агротехниката върху развитието на болестите; разработване на
растителнозащитни технологии за контрол на болестите.
~~~~~~~~~~
Овощните градини заемат
продължително време една и съща площ. Местата
за нови градини трябва да отговарят на биологичните изисквания на овощния вид и
сорт. Неподходящи за овощни градини са места, където зимните температури
падат под критичните прагове за даден овощен вид, а летните се повишават над
35-37°С. В тези месторастения не трябва да се случват повече от два пъти на 10
години повратни пролетни слани и мразове. Не се препоръчва създаване на градини
в райони, където падат градушки повече от два пъти на 10 години, или има силни
ветрове по време на наедряването и зреенето на плодовете.
Почвите,
които са подходящи за овощни градини, трябва да са достатъчно аерирани, с добра
влагоемност и водопропускливост. На тези изисквания отговарят
алувиално-ливадните, типични излужени черноземни, канелено горски и сиви горски
почви. Нивото на подпочвените води да не се покачва повече от 80-100 см от
повърхността на терена. Не трябва да се създават градини върху почви, замърсени
с тежки метали и други химически опасни елементи /покрай пътища с голямо
движение или промишлени предприятия, отделящи прахове или други замърсители/.
До
4 години не трябва да се създават овощни градини на места, които преди това са
били заети със същия вид. Много важно е овощните градини да се създават на
площи, където няма зараза от бактериен рак с причинител Rhizobium radiobactersyn. Agrobacterium
tumefaciens.
Най-сигурният
начин за намаляване употребата на пестициди е изборът на сортове, които са
устойчиви или по-слабо чувствителни на икономически важните болести.
При
създаване на ябълкова градина много
важно е да се знае, че струпясването (Venturia inaqualis) нанася
най-големи щети на производителите, проблем, който може да се реши със засаждане
на устойчиви сортове. Установено е, че степента на нападение на ябълковите сортове
от струпясване варира в много широки граници - от 7-9% при Орегон спър, Розана
и др. до над 50% при Златна превъзходна, Голджон, Грени Смит,Фуджи и др. При
устойчивите на струпясване сортове не се налагат третирания срещу болестта, а
при останалите сортове са необходими от 8 до 14 третирания в зависимост от
метеорологичните условия през годината и степента на чувствителност на сорта.
По
отношение чувствителността към брашнеста мана ябълковите сортове също се
различават значително. Степента на нападение на листата и леторастите е в
границите от 0,88% при Колотни до над 80% при Мойра, Джонатан и Джонафрий. За
опазване на слабо чувствителните сортове от брашнеста мана се провеждат минимум
2 и максимум 4 пръскания, докато при силно чувствителните - от 5 до 10.
Шарката
по сливата е най-вредоностната болест, която се
причинява от вирус. Досега единствения начин за предотвратяване щетите от
шарката е засаждане на резистентни или толерантни на болестта сливови сортове.
Сортът Йойо е резистентен, а сортовете Стенлей, Чачанска найболя, Чачанска
лепотица, Алтанова ренклода, Ханита, Тегара и др. са толерантни.
Цилиндроспориозата
(Blumeriella jaapii) по черешата
е една от икономически важните гъбни болести, но при нея за разлика от
ябълката няма селекционирани устойчиви сортове. Резултатите от многогодишните
проучвания върху чувствителността на черешови сортове към цилиндроспориозата
показват, че всички сортове са чувствителни на болестта, но в различна степен,
която варира от 15 - 16% при Победа и Вик до 80% при Бинг.
Кафявото
гниене по черешата и вишнята (Monilinia sp.) също е сериозен проблем през
години с чести валежи по време на зреене и беритба на плодовете. За намаляване
на фунгицидните третирания и загубите от гниенето се препоръчват сортове, които
са сравнително устойчиви на напукване като Лапинс, Регина, Сам, Гермерсдорска,
Мертон Марвел, Кастор, Кордия.
През
отделни години къдравостта (Taphrina deformans) по прасковата нанася
значителни щети на производителите. Досега от отглежданите у нас сортове няма
резистентни на болестта, но има такива като Редхейвън, Бенедикте, Червен
Елерщетер,Сънкрест и др., които се нападат по-слабо.
Преди
създаване на овощни градини трябва много да се мисли не само за подбора на
сортове, но и върху схемата на засаждане, особено ако градината е смесена. При
разположението на видовете и сортовете е наложително да се има предвид
опрашването и опазването на дърветата и плодовата реколта от вредители.
Различната
чувствителност на ябълковите, крушовите, черешовите, вишневите и сливовите
сортове към икономически най-важните болести, различните срокове зреенето на
плодовете и фенофазите на цъфтежа позволяват прилагане на диференцирана
растителна защита. По този начин се избягват ненужните пръскания при отделните
сортове.
Основният
неприятел в плододаващите ябълкови градини е ябълковият плодов червей (Cydia pomonella),
срещу който се налага ежегодно да се провеждат пръскания. В повечето от
ябълкопроизводителните райони в страната схемата за борба с ябълковия плодов
червей е 2 + 2, а в отделни години и 2 + 3, когато се използват
широкоспектърните инсектициди. На практика пръсканията са 3 + 3 съответно за
първо и второ поколение, защото част от пръсканията срещу калифорнийска
щитоносна въшка съвпадат с тези срещу плодовия червей. Узряването на плодовете
на летните сортове обикновено започва в края през юли – Виста бела или август-
Молиз Делишес, Прима и др. което създава проблеми при опазване на ябълката от
ябълков плодов червей и калифорнийска щитоносно въшка в градини, където схемата
на засаждане не позволява диференцирани пръскания. В такива градини и след
прибирането на плодовете на летните сортове продължава третирането на дърветата
срещу ябълковия плодов червей поради невъзможност да се изключат, което не само
оскъпява плодовата продукция, но и излишно замърсява околната среда. В градини,
където схемата на засаждане позволява сортова растителна защита се съкращават
две инсектицидни третирания при летните сортове. Всичко това се отнася и за
крушовия и сливовия плодови червеи.
Черешовата муха(Rhagoletis cerasi)
при снасянето на яйцата проявява избирателност по отношение степента на зрелост
на плодовете. Установено е, че тя предпочита да снася в зазряващи плодове,
поради което през повечето години тя не причинява червясване на рано зреещите
сортове череши като Ранна черна едра, Сенека, Бигаро Бюрла, Ърли Лори, Косара и
др., при които не се налага пръскане. При средно зреещите черешови сортове се
налага едно, а при късно зреещите две пръскания срещу този опасен
неприятел.
При висока плътност на мъхнатия
бръмбар (Epicometis hirta) в черешови, вишневи и ябълкови насаждения в период
на начално и бързо нарастващо плододаване трябва да се проведе пръскане през
фенофазите цветен бутон, които настъпват различно при отделните сортове. Това
също налага провеждане на диференцирана борба, за да бъде ефикасна.
Стопаните, които искат да намалят
употребата на пестициди при овощните видове, трябва да търсят съветите на
специалистите по овощарство и растителна защита при избора на място, подходящи
видове и сортове, и съставяне на схемата на засаждане на овощната градина.
Прочетете цялата статия в списание Растителна защита:
