Опасни гъбни болести по черешата и сливата

По материал на проф. Мария Боровинова, публикуван в списание "Растителна защита"

Дата: 19/09/2018 

За опазване на дърветата  и плодовата реколта от болести и неприятели  при черешата  се извършват значително по–малък брой пръскания в сравнение с ябълката. Въпреки това проблемът с остатъчните количества и замърсяването на околната среда е актуален и при черешопроизводството, като се има предвид, че при този овощен вид периодът от цъфтежа до прибиране на реколтата е значително по–къс от този при ябълката.

Във фитопатологичната литература са описани 24  гъбни болести по черешата. От установените у нас икономически най-важни са цилиндроспориозата и кафявото гниене.

Цилиндроспориозата е ключовата болест по черешата и вишнята, която определя броя на фунгицидните пръскания всяка  година. Тази болест нанася значителни щети на черешопроизводството, тъй като предизвиква преждевременно обезлистване на дърветата, което не само намалява количеството и качеството на продукцията, но и води до измръзване на дърветата през зими с ниски температури.

Кафявото гниене  е втората по икономическо значение болест/а през отделни години и първа/  в България и редица други страни, където се отглежда този овощен вид. Тя се причинява от три вида гъби от род Monilia.

Мерките за предпазване на черешата от причинителите на кафявото гниене  включват санитарна резитба и фунгицидни пръскания.

Червени листни петна по сливата

Болестта у нас е разпространена във всички райони, където се отглежда слива и ежегодно причинява повреди по чувствителните сортове.     

От отглежданите у нас сливови сортове силно чувствителни на болестта са  Кюстендилска синя слива, Анна шпет, Кралица Виктория, Габровка, Чачанска най - боля. От ренклодите най - силно чувствителна е Едра зелена ренклода. Слабо чувствителни са Любимец храмовых, София 2, Ашатан, Гилей и Стенлей.

Прочетете цялата статия: Опасни гъбни болести по черешата и сливата.

Извеждане на борба с ябълков плодов червей и източен плодов червей по овощните насаждения

По материали на сп. Растителна защита 

Ябълковият плодов червей (Laspeyresia pomonella=Cydia pomonella) е един от най-опасните неприятели по семковите овощни видове у нас и в целия свят. Развива две поколения годишно. Презимува като гъсеница под кората на стъбла и клони. Гъсеницата поврежда плодовете на ябълката, крушата, прасковата, кайсията, ореха и сливата. Най-големи поражения нанася на ябълката, като ежегодно причинява червясване на 30-40% от плодовете, когато не се води борба. 

Пеперудите от първото поколение летят от последните дни на април до началото на юни. Яйцата се снасят по горната страна на листата, листните дръжки и рядко по плодчетата, които са с големина на лешник. Гъсениците от първо поколение се хранят със семките и семенната кутийка, като я унищожават изцяло. Една гъсеница поврежда 2 до 3 плода. Повредените плодове окапват, а в сърцевината им се развиват плесени. Повредата често остава незабелязана поради юнското опадване на завръзите. След изхранването си гъсеницата напуска повредения плод. Спуска се с копринена нишка или пълзи по ствола и в пукнатините на кората прави пашкул, в който какавидира. 

Пеперудите от второто поколение летят от юли до първата половина на септември. Гъсениците на второ поколение плодови червеи са изключително опасни за овощните дървета през август. Обикновено те причиняват масово червясване на плодовете.  

За контрол върху ябълковия плодов червей се препоръчва химично третиране срещу излюпващите се гъсеници, преди те да се вгризят в плодовете. При констатиране на плътност над праг на икономическа вредност от 0,8-1,0% пресни вгризвания за първо поколение и 1-1,5% за второ поколение, се извършват по 2-3 пръскания за всяко поколение. 

Има достатъчно разрешени за ползване продукти за растителна защита за целта: афикар 100 ек - 30 мл/дка; афърм 095 сг - 300г/дка; вазтак нов  100 ек  - 0,0125 %; децис 100 ек - 7,5 -12,5мл/дка; диклайн 2,5 ек – 0,03%; дурсбан 4 ек  - 150-187 мл/дка; ефциметрин 10 ек /цайпер 10 ек - 30 мл/дка; калипсо 480 ск - 20 -25 мл/ 100 л вода; карате зеон 5 кс – 0,02% и др.

Източният плодов червей (Grapholitha Cydia molesta) се отличава с голяма адаптивност към различни гостоприемници. Той преживява­ лесно, благодарение на което се разпространява и намножава масово. Възможно е в някои по-малки градини, тип вилни места и дворове със смесени насаждения, източният плодов червей да uзмести ябълко­вия и да нанесе по-големи поражения по ябълката през пepиoдa от юли до края на октомври. 

Първите пeпepyди от зимува­що поколение на източния пло­дoв червей излитат, когато средната днeвнa температу­ра достигне 12-14°С - обикно­вено в началото на април. При нашите ус­ловия източният плодов червей развива от 2 дo 5 поколения годишно и се изхранва с младите леторасли и плодовете. Повредите при костил­кoвитe и ceмкoвитe овощни видoвe значително се различават.

При пpacкoвaтa, кайсията, бадема, черешата и сливата пеперудите от първото и второто поколение на източния плодов червей снасят яйцата върху долната повърхност на листата, по дръжките им, в основата на младите леторасли. Из­люпените гъсеници се вгризват в основата на дръжката на връхните листа на леторасъла. Една гъ­сеница поврежда до 5 леторасли, които клюмват и изсъхват. Хра­нят се с вътрешността на зелените леторасли в посока към ос­новата им. Гъсеницата е бледо зеленикава с черна глава и с тъмнокафяво гръдно и анално членче. В последната cи възраст тя придобива розов оттенък. Много е подвижна и при разкъсване на повре­дeнитe леторасли се спуска по копринена нишка. Повредите се познават по изхвърлените eкскpe­мeнти около мястото на вгризването и по завехнали­те върхове на летораслите.

През юли със застарява­нето на тъкaнитe на лето­раслите гъсениците на източния плодов червей преминават по плодовете. Харак­терна особеност на този неприятел е, че пeпepyдитe не снасят яйцата по зелени­те плодове, а гъсениците не се изхранват в напълно зелените плодове. Поради тази причина максималните загуби се наблюдават при късните сортове прaскoви и кайсии. Гъсениците се хранят с ме­сестата част на плодовете около костилката, без да я повреждат. При бадемите е наблюдавано в единични случаи те да се изхранват и с ядката.

При семкoвитe овощни видове (ябълка, дюля и круша) източният плодов червей много рядко вpeди по летораслите, а предпочита плодовете. Haпaдeниeтo се осъ­ществява от мигриращите пепе­pyди от трето и най-вече от четвърто и пето поколение и то обикновено по ceмкoвитe, кoитo са в cъceдcтвo с пpacкoвeнитe насаждения. Моментът на нaпaдe­ниeтo зависи от узряването на дъpвecинaтa на основния гостоп­pиeмник пpacкoвaтa. Haпpимep в хомогенни градини от круши видът не се среща до края на юли. При ябълката пепepyдитe снасят яйцата си върху горната страна на листата или по плодовете, а при крушата - върху долната повъ­рхност на листата и върху зазря­ващите плодове. Гъсениците след вгризването правят извити хoдo­ве, насочват се към семенната кутийка и се хранят с месестата част около нея, без да я засягат.

Източният плодов червей има особено предпочитание към дюли­те, по кoитo се изхранват гъсениците от последните поколения. При този овощен вид пeпepyдитe яйцеснасят върху горната страна на листата и върху плодовете. В един плод може да има до 6 гъ­сеници, които се изхранват ус­пешно с месестата част на плода.

През последните години из­точният плодов червей се очерта­ва като опасен неприятел по ябълката. Необходим е строг карантинен контрол, за да се ограничи разпространението на източния плодов червей, като се провеждат ежегодни прегледи в овощните насаждения за своевременното му откриване. Началото на летежа и динамиката му на източния плодов червей се установяват с феромонови уловки.

За да е ефикасна борбата с плодовите червеи, е задължително, да се определя кой вид преоблада­ва в насаждениетои степента на нaпaдeниe на летораслите и  плодовете. При нападнати 1-2% от тях се прилага химична борба. Използват се пpeпapaти­те: авант 150 ек - 33,3 мл./дка; вазтак нов 100 ек – 0,0125%; дека ек / деша ек/дена ек - 50 – 70 мл./дка; децис 2,5 ек – 0,04%; димилин 25 вп-0,04%; дурсбан 4 ек  - 150-200 мл./дка; ефория 045 зк - 150 мл./дка; карате експрес вг /нинджа /форца - 100-120 г/дка; кораген 20 ск - 16 – 30 мл./ дка; лузиндо  40 вг - 0,025 кг/дка; мадекс твин - 10 мл./дка; метеор - 90 мл./100 л.вода; ранер 240 ск – 0,03%; рапакс сбс европа - 100-200 мл./дка; суми алфа 5 ек/сумицидин 5 ек – 0,02%.

Как успешно да присадим калем?

Предстои сезонът, в който можем да присадим нови овощни видове в семейната градина. Как да го направим успешно? 

Снимка: http://linktrees.ir/

За успешно присаждане на калем следва да се спазват няколко основни правила: 

- Да си осигурим добри калеми - това е ключово за присаждането.Калемите да са от здраво дърво, по възможност от южната му страна, да не са травмирани от градушка или замърсени.

- Да изберем подходящо време и сезон - добре е присаждането да бъде извършено рано напролет преди да е започнало сокодвижението. Обикновено това става през февруари до втората половина на март. Изключение правим при присаждане под кора - тогава следва да работим в периода на активно сокодвижение.  

- Да подберем такива растения, на които кората на подложката около и под мястото на присаждане е гладка поне 10 сантиметра. 

- Да осигурим максимално съвпадение на големината на корите на калема и на подложката. Добре е най-долната пъпка на калема да остане възможно най-ниско под отреза на подложката (това ще позволи в случай на счупване на калема растението да може да формира от по-нисък летораст. 

- При фиксиране на калема да се осигури добро прилепване на калема към подложката. 

- Много е важно с какви инструменти ще работим - освен чисти и обеззаразени, те трябва и да са добре наострени, за да правят гладки и чисти разрези без да увреждат останалата част от растението. Което пък няма да допусне рани и заболявания в последствие. 

- Присаждане се прави от костилкови на костилкови и от семкови на семкови дръвчета.

- Да не се извършва присаждане в топлите часове на деня, непосредствено след дъжд и при ниски температури.

Най-честите начини за присаждане в семейната градина са под кора и на пъпка 

Присаждане под кора се прави на подложка с диаметър 1,5-2,5 см по време на най-усиленото сокодвижение, т. е. през втората половина на април до началото на май. Резниците се събират през зимата и се съхраняват на хладно. На кората на подложката се прави вертикален разрез с дължина 4-5 см, който леко се повдига в горния край. Резникът се подготвя така, че в долния край да се образува клин, дълъг 4-5 см, за да се пъхне под кората. В зависимост от дебелината на подложката се поставят 1-3 калема.

Присаждането на пъпка се прилага на растения до 3-годишна възраст. При усилено сокодвижение, през пролетта на будна пъпка, а през лятото (юли, август) - на спяща. На мястото на присаждането на височина 5-6 см от почвата на кората се прави Т-образен разрез, дълъг 2,5-3 см, който леко се разтваря в горния край. Пъпките се взимат само от едногодишни пръчки с щитчета с дължина 1,5-2 см под и 0,5-1 см над нея. Изрязаното щитче се пъха в Т-образния разрез на кората и се превръзва с рафия. Страстването става за около 60-70 дни. Подложката се съкращава над мястото на присаждането през пролетта на следващата година.