Около нас: Обикновен пчелояд (Merops apiaster)

Пчелоядът е често срещан, но не многоброен вид. Среща се от Южна Европа и северозападна Африка до Северна Индия, а също и в Южна Африка. В България се среща из цялата страна в открити, сухи места в равнините и предпланините. Пчелоядите гнездят на колонии в дупки по отвесни песъчливи брегове, често по бреговете на реки. Предпочитат по-мека почва (льос), в която могат да изкопаят тунели дълги повече от метър. При липса на по-подходящи условия (отвесни стени) могат да изкопаят дупка и в някой полегат склон (например диги). Тунелът завършва с гнездова камера. Гнездовата камера е дълбока около 35 см и се издълбава с клюна от двете птици. Снасят се от 3 до 7 яйца, които се мътят около месец и от двете птици. Малките напускат гнездото на 26-31 дневна възраст.

Фото: БДЗП

Oбикновените пчелояди са лесно забележими благодарение на склонността им да кацат върху жици, изсъхнали дървета или други високи места, откъдето те забелязват своятa плячка – насекомите. Те са изключително социални птици, често срещани в големи ята. Когато не мигрират дори си сътрудничат при отглеждането на малките.

Пчелоядите са прелетни птици и на пролет - към средата до края на април, пристигат от Африка, а през август - септември отлитат масово на юг. Тогава големи ята могат да се наблюдават, накацали по жици и дървета за нощувка. Миграцията е тежко изпитание за този вид, като учените оценяват, че само един на всеки три пчелояда, напускащи Европа през есента, се завръща на пролет. Към момента средната гнездова популация в България наброява 27500 двойки. Видът не е включен в Червената книга, но числеността му постепенно намалява и видът се счита за застрашен от изчезване в целия или в голяма част от неговия ареал.

Фото: Николай Стайков (www.all4mypics.com)

Пчелоядът е една от най-пъстрите български птици. И двата пола изглеждат по еднакъв начин - ярко жълто гърло, сини гърди, тилът и гърбът кафяво-оранжеви. Клюнът е черен, дълъг и леко закривен надолу. При ловуване често лети високо, планирайки с широко отворени криле, като от време на време прави бързи махове. Централните пера на опашката са силно удължени. Лесно се познава по характерните подсвиркващи звуци, даже ако лети на голяма височина. Храни се с едри насекоми като пчели и водни кончета, които лови в полет.

Фото: Веселин Граматиков (Фото Форум)

Едни от най-добрите места в страната за тези птици са местностите "Фунията" в Северозападна България и "Стената" край гр. Тутракан. Там се намират големи гнездови колонии (по над 100 двойки), разположени на отвесни льосови стени. Тези места са обявени за Орнитологично важни и защитени зони по НАТУРА 2000.

По информация на БДЗП.