И тази есен предлагам на Вашето внимание посадъчен материал от плодни дръвчета и десертни лози. Продължавам да пазя семейната традиция в този занаят. Така едновременно поддържам собствената си градина и предлагам на желаещите любители градинари дръвчета и лози от местни сортове, проверени и наложили се във времето. Името ми, наследено от моя дядо и моя баща, е гаранция за качество.
Предлагам Ви:
Плодни дръвчета: попска круша, кайсия (унгарска и ърли ориндж), праскова, нектарина, череша (бинг и ван), ябълка (златна превъзходна), сливи (калипетровска афъзка и синя кюстендилска). Цена за 1 брой от място: 5.00 лв.
Десертни лози: болгар, ран болгар, щасла, брестовица, италия, самсон, сензо, кардинал, плевенско (бяло и черно), хамбургски мискет, дунавски мискет. Цена за 1 брой от място: 3.00 лв.
Отстъпки при заявка на по-големи количества дръвчета и лози.
За връзка с мен използвайте телефон: 0888 777 618.
неделя, 13 ноември 2011 г.
Време е да засадите младите фиданки
Есента настъпи. Време е да засадите младите фиданки във вашата градина. След 3-4 години ще вкусите от плодовете на дръвчетата, които тази есен ще засадите. Оптималното време за засаждане е рано напролет или през есента, при настъпване на покой при дърветата и силно намаляване на скоростта на сокодвижение. Всеки има някакъв опит при засаждане, но аз Ви предлагам един кратък "научен" текст за есенното засаждане на фиданки, изготвен от Световния фонд за дивата природа - България (WWF)
Оптимално време за засаждане на фиданки е есента, когато настъпи покоят за дърветата (след опадането на листата). Фиданки, произведени със закрита коренова система (в контейнери или саксии), могат да се засаждат целогодишно, но е необходимо полагането на специални грижи, за да не се допусне пресушаване на кореновата система.
Размерът на посадното място трябва да е достатъчен за свободно разполагане на кореновата система на фиданката, като от всички страни има поне по 10 cm разстояние между края на корените и стените и дъното. Преди самото засаждане на фиданките със свободен корен се подрязват връхчетата на корените, а на контейнерните фиданки или извадените със земя се отрязват стърчащите от почвата корени.
При засипването на дупката е необходимо богатата почва (от подготовката на посадното място) да бъде разположена на дъното. Първоначално се поставя слой поне 10 cm рохкава почва или при възможност - угнил оборски тор. Фиданката се поставя дълбоко в дупката, насипва се рохкава почва, а след това се издърпва леко нагоре, за да се изправят евентуално прегънатите корени, така че кореновата шийка да бъде на нивото на терена. Почвата, с която се засипват корените, се уплътнява на етапи чрез последователно и внимателно утъпкване и насипване. На повърхността се връща бедната почва от горните хоризонти и отново се утъпква старателно.
От изключително голямо значение за успеха на работата са
- Да не се допусне изсушаване на кореновата система. При транспортирането на фиданките от разсадника до обекта на залесяване и в процеса на самото залесяване.
- Да няма подгънати корени.
- Да се уплътни грижливо почвата около корените, за да не остават въздушни кухини. За целта при глинести почви, които се структурират на по-големи буци, е необходимо да бъде доставена рохкава почва или торф от друго място, а наличната да бъде отстранена.
- Поддържане на постоянна влажност на почвата около фиданката и на самата фиданка, до момента на нейното укрепване
- Кореновата шийка (частта между най-горни корени и стеблото на дръвчето) да бъде малко под нивото на терена. Дълбокото засаждане води до загниване, а плиткото – до изсъхване на фиданката.
Едроразмерните и средноразмерните фиданки се укрепват с 3 колчета, разположени на 120 градуса, и се обвързват със сезал или др. средство за връзване. Преди завързването мястото се увива с подходящ материал (например: гума, балатум, дебел плат и др.), който да не позволи врастване на сезала в тъканите на дървото.
Наложително е обилно поливане, независимо от метеорологичните условия и влажността на почвата в момента, за допълнително слягане и отстраняване на кухините в обема на кореновата система. Следващите поливки се извършват според метеорологичните условия, така че почвата да се поддържа свежа.
Поради редуцирания обем на кореновата система е желателно сутрин и/или вечер да се напръсква листната маса. Ако обемът на кореновата система и короната са в явно несъответствие, се извършва съкращаване (резитба) на короната, като се оставят достатъчно количество живи, добре развити пъпки.
Не е препоръчително през първата вегетация да се използват бързо действащи торове, за да не се предизвика неадекватен растеж на короната преди доброто възстановяване на кореновата система.
Оптимално време за засаждане на фиданки е есента, когато настъпи покоят за дърветата (след опадането на листата). Фиданки, произведени със закрита коренова система (в контейнери или саксии), могат да се засаждат целогодишно, но е необходимо полагането на специални грижи, за да не се допусне пресушаване на кореновата система.
Размерът на посадното място трябва да е достатъчен за свободно разполагане на кореновата система на фиданката, като от всички страни има поне по 10 cm разстояние между края на корените и стените и дъното. Преди самото засаждане на фиданките със свободен корен се подрязват връхчетата на корените, а на контейнерните фиданки или извадените със земя се отрязват стърчащите от почвата корени.
При засипването на дупката е необходимо богатата почва (от подготовката на посадното място) да бъде разположена на дъното. Първоначално се поставя слой поне 10 cm рохкава почва или при възможност - угнил оборски тор. Фиданката се поставя дълбоко в дупката, насипва се рохкава почва, а след това се издърпва леко нагоре, за да се изправят евентуално прегънатите корени, така че кореновата шийка да бъде на нивото на терена. Почвата, с която се засипват корените, се уплътнява на етапи чрез последователно и внимателно утъпкване и насипване. На повърхността се връща бедната почва от горните хоризонти и отново се утъпква старателно.
От изключително голямо значение за успеха на работата са
- Да не се допусне изсушаване на кореновата система. При транспортирането на фиданките от разсадника до обекта на залесяване и в процеса на самото залесяване.
- Да няма подгънати корени.
- Да се уплътни грижливо почвата около корените, за да не остават въздушни кухини. За целта при глинести почви, които се структурират на по-големи буци, е необходимо да бъде доставена рохкава почва или торф от друго място, а наличната да бъде отстранена.
- Поддържане на постоянна влажност на почвата около фиданката и на самата фиданка, до момента на нейното укрепване
- Кореновата шийка (частта между най-горни корени и стеблото на дръвчето) да бъде малко под нивото на терена. Дълбокото засаждане води до загниване, а плиткото – до изсъхване на фиданката.
Едроразмерните и средноразмерните фиданки се укрепват с 3 колчета, разположени на 120 градуса, и се обвързват със сезал или др. средство за връзване. Преди завързването мястото се увива с подходящ материал (например: гума, балатум, дебел плат и др.), който да не позволи врастване на сезала в тъканите на дървото.
Наложително е обилно поливане, независимо от метеорологичните условия и влажността на почвата в момента, за допълнително слягане и отстраняване на кухините в обема на кореновата система. Следващите поливки се извършват според метеорологичните условия, така че почвата да се поддържа свежа.
Поради редуцирания обем на кореновата система е желателно сутрин и/или вечер да се напръсква листната маса. Ако обемът на кореновата система и короната са в явно несъответствие, се извършва съкращаване (резитба) на короната, като се оставят достатъчно количество живи, добре развити пъпки.
Не е препоръчително през първата вегетация да се използват бързо действащи торове, за да не се предизвика неадекватен растеж на короната преди доброто възстановяване на кореновата система.
неделя, 7 август 2011 г.
Калипетровска червена афъзка - слива за всичко
Сега е времето да започнат приготовленията за облагородяване на новите овощни видове, за да може следващата есен да засеете добри овощни дървета.
Правилният избор на овощните видове и сортове е първото и най-важно условие, от което зависи успешното отглеждане на овощните култури.
Малките овощни градини се създават, за да задоволяват нуждите на семейството почти през цялата година от плодове. Когато се получава по-голяма реколта, част от нея, особено от малотрайните видове, като череша, вишня, летни круши и ябълки, праскови, малини, касис и кайсии, може да се предлага на пазара. Затова в тези градини се отглеждат много видове овощни култури.
При създаване на овощна градина се подбират видове и сортове, чиито изисквания към климата и почвата съвпадат с наличните условия. Климатичните и почвени условия са подходящи за всички видове овощни култури в подножията на планините (яките), покрай долините на реките, но не в затворени котловини. На места с по-голяма надморска височина (между 600-900 м) и с подходящи почви може успешно да виреят ябълки (с изключение на къснозреещите сортове), летни и есенни сортове круши, череши, вишни, сливи и ягодоплодни култури. Над 900 м може да се отглеждат само ягодоплодни видове.
По-труден е въпросът с избора на овощните видове и техните сортове, когато местата са с благоприятни климатични условия за всички видове, но с недостатъчно подходящи почви и без възможности за напояване. В тези случаи трябва да се избират сравнително по-невзискателни овощни видове, като бадем, кайсия, смокиня, череша, вишня, джанка (афъзка) и слива, а понякога и праскова, но на подходяща подложка. На по-сухи и варовити почви черешата и вишнята трябва да се присаждат на махалебка, която е по-сухоустойчива и по-устойчива на варовик, отколкото дивата череша. На някои от тези места може да се засаждат и круши, но присадени на семеначета от дива круша, а не върху дюлева подложка. Дивата круша е много по-сухоустойчива и не е взискателна към почвените условия. В отделни случаи може да се отглеждат и ябълки, също присадени на семенна подложка. Дюлите трябва да се засаждат само при осигурено напояване.
Сега в овощните разсадници крушите се присаждат на дюлева подложка, а ябълката - на вегетативни подложки. Би трябвало от тези овощни видове да се създават и дръвчета на семенни подложки за нуждите на малките овощни градини.
При избора на овощни видове и сортове трябва да се има предвид и различната им чувствителност към болестите и неприятелите. Овощните култури, които изискват многократно пръскане с препарати, като ябълката и есенните и зимни сортове круши, не трябва да се засаждат във вилни места, където се отглеждат и зеленчуци.
При избора на овощни сортове трябва да се има предвид и кои от тях са самооплождащи се и кои не са.
Най-популярна и типична на моя - Североизточния край на България, е сливата от вида "Калипетровска червена афъзка". Плодът е средно едър, жълто-червен до червен, с деляща се костилка, мека месеста част, сладка. Подходяща е за консумация в прясно състояние, както и под формата на компоти, сладка, конфитюри и и други. Освен това е подходяща и за изваряване на ракия, като може да бъде достигнат алкохолен градус от 45 до 50.
Затова предвиждам и тази година да подготвя достатъчно дръвчета, за да попълня липсващите в моята градина, а ако ми останат - можете да се възползвате от тях.
Използвани са материали на Agronet.bg.
Правилният избор на овощните видове и сортове е първото и най-важно условие, от което зависи успешното отглеждане на овощните култури.
Малките овощни градини се създават, за да задоволяват нуждите на семейството почти през цялата година от плодове. Когато се получава по-голяма реколта, част от нея, особено от малотрайните видове, като череша, вишня, летни круши и ябълки, праскови, малини, касис и кайсии, може да се предлага на пазара. Затова в тези градини се отглеждат много видове овощни култури.
При създаване на овощна градина се подбират видове и сортове, чиито изисквания към климата и почвата съвпадат с наличните условия. Климатичните и почвени условия са подходящи за всички видове овощни култури в подножията на планините (яките), покрай долините на реките, но не в затворени котловини. На места с по-голяма надморска височина (между 600-900 м) и с подходящи почви може успешно да виреят ябълки (с изключение на къснозреещите сортове), летни и есенни сортове круши, череши, вишни, сливи и ягодоплодни култури. Над 900 м може да се отглеждат само ягодоплодни видове.
По-труден е въпросът с избора на овощните видове и техните сортове, когато местата са с благоприятни климатични условия за всички видове, но с недостатъчно подходящи почви и без възможности за напояване. В тези случаи трябва да се избират сравнително по-невзискателни овощни видове, като бадем, кайсия, смокиня, череша, вишня, джанка (афъзка) и слива, а понякога и праскова, но на подходяща подложка. На по-сухи и варовити почви черешата и вишнята трябва да се присаждат на махалебка, която е по-сухоустойчива и по-устойчива на варовик, отколкото дивата череша. На някои от тези места може да се засаждат и круши, но присадени на семеначета от дива круша, а не върху дюлева подложка. Дивата круша е много по-сухоустойчива и не е взискателна към почвените условия. В отделни случаи може да се отглеждат и ябълки, също присадени на семенна подложка. Дюлите трябва да се засаждат само при осигурено напояване.
Сега в овощните разсадници крушите се присаждат на дюлева подложка, а ябълката - на вегетативни подложки. Би трябвало от тези овощни видове да се създават и дръвчета на семенни подложки за нуждите на малките овощни градини.
При избора на овощни видове и сортове трябва да се има предвид и различната им чувствителност към болестите и неприятелите. Овощните култури, които изискват многократно пръскане с препарати, като ябълката и есенните и зимни сортове круши, не трябва да се засаждат във вилни места, където се отглеждат и зеленчуци.
При избора на овощни сортове трябва да се има предвид и кои от тях са самооплождащи се и кои не са.
Най-популярна и типична на моя - Североизточния край на България, е сливата от вида "Калипетровска червена афъзка". Плодът е средно едър, жълто-червен до червен, с деляща се костилка, мека месеста част, сладка. Подходяща е за консумация в прясно състояние, както и под формата на компоти, сладка, конфитюри и и други. Освен това е подходяща и за изваряване на ракия, като може да бъде достигнат алкохолен градус от 45 до 50.
Затова предвиждам и тази година да подготвя достатъчно дръвчета, за да попълня липсващите в моята градина, а ако ми останат - можете да се възползвате от тях.
Използвани са материали на Agronet.bg.
петък, 8 април 2011 г.
Феномен: Гълъбите "подушват" посоката на летене с дясната си ноздра
Автор: Виктория Гил, репортер на BBC News
Гълъб с тракер (GPS)
Снимка: Джузепе ди Лието
Гълъбите могат да намират пътя си обратно на разстояние хиляди мили - способност, с която удивляват учените и заради която са използвани за вестоносци, а дори и за пренасяне на дрога.
Учени-изследователи от Италия са доказали, че ноздрите на гълъбите имат важно значение за намиране на обратния път. Според списание "Журнал по експериментална биология" екип от учени доказал, че гълъби с блокирана дясна ноздра са неспособни да направят "карта на ароматите", която да ги води в техния полет.
Скален гълъб. Снимка: Science Photo Library
Гълъбите се раждат с добро и фино-настроено обоняние, което им помага да намират лесно гълъбарника, от където са излетели.
Досегашните опити да се разгадае тази забележителна способност за ориентиране показват, че докато си стоят или гнездят в клетките в гълъбарника, гълъбите разучават посоките, от които идват миризмите. Изглежда птиците си изграждат мислена "карта" на тези аромати, карта която е достатъчно точна, за да ги води в посока към дома, доокато летят. За да проучат тези им способности, учените блокирали една от ноздрите на гълъби - лява или дясна, и ги пуснали да летят от градче на име Чиголи, на около 40 км от Пиза като проследили маршрута на връщане до Пиза чрез поставяне на джи-пи-ес на гърба. Анализирайки пътя на летене, д-р Галиардо и нейните колеги наблюдавали, че гълъби които не могат да дишат свободно през дясната ноздра, изминавали по-дълъг и лъкатушещ маршрут. Птиците също така спирали по-често от тези със запушена лява ноздра, и по-трудно намирали пътя обратно. Други изследвания показват, че гълъбите усещат земното магнитно поле, което им служи като компас при летене. Д-р Галиардо казва, че миризмите са жизненоважни за намирането на посоката към "дома". Миризмите възприемани през дясната ноздра помагат на птиците да си изградят "навигационната карта" за летене.
Гълъб с тракер (GPS)
Снимка: Джузепе ди Лието
Гълъбите могат да намират пътя си обратно на разстояние хиляди мили - способност, с която удивляват учените и заради която са използвани за вестоносци, а дори и за пренасяне на дрога.
Учени-изследователи от Италия са доказали, че ноздрите на гълъбите имат важно значение за намиране на обратния път. Според списание "Журнал по експериментална биология" екип от учени доказал, че гълъби с блокирана дясна ноздра са неспособни да направят "карта на ароматите", която да ги води в техния полет.
Скален гълъб. Снимка: Science Photo Library
Гълъбите се раждат с добро и фино-настроено обоняние, което им помага да намират лесно гълъбарника, от където са излетели.
Досегашните опити да се разгадае тази забележителна способност за ориентиране показват, че докато си стоят или гнездят в клетките в гълъбарника, гълъбите разучават посоките, от които идват миризмите. Изглежда птиците си изграждат мислена "карта" на тези аромати, карта която е достатъчно точна, за да ги води в посока към дома, доокато летят. За да проучат тези им способности, учените блокирали една от ноздрите на гълъби - лява или дясна, и ги пуснали да летят от градче на име Чиголи, на около 40 км от Пиза като проследили маршрута на връщане до Пиза чрез поставяне на джи-пи-ес на гърба. Анализирайки пътя на летене, д-р Галиардо и нейните колеги наблюдавали, че гълъби които не могат да дишат свободно през дясната ноздра, изминавали по-дълъг и лъкатушещ маршрут. Птиците също така спирали по-често от тези със запушена лява ноздра, и по-трудно намирали пътя обратно. Други изследвания показват, че гълъбите усещат земното магнитно поле, което им служи като компас при летене. Д-р Галиардо казва, че миризмите са жизненоважни за намирането на посоката към "дома". Миризмите възприемани през дясната ноздра помагат на птиците да си изградят "навигационната карта" за летене.
неделя, 3 април 2011 г.
Гълъбите: Черните пера разкриват тайната на здравите птици
Тъмно-оцветените гълъби са по-здрави, разкриха учени от Франция.
Автор: Ема Бренан
BBC Earth News
Проучване на "градските" гълъби в централната част на Париж показа, че птиците с по-високо ниво на меланин имат по-силна имунна система. Те имат и по-добра устойчивост на паразити.
Тези наблюдения на учените в списание "Биология на гълъбите" са в подкрепа на теорията, че различно-оцветените гълъби се адаптират различно в околната среда.
Лиза Джакуин и нейните колеги от Националния център за научни изследвания в Париж провели изследването заедно с д-р Саймън Дукатес от Националния исторически музей в Бруной.
Учените открили защо птиците от един и същ вид са различно оцветени.
Факти за гълъбите
Дивите гълъби в наши дни са наследници на дивите "скални" гълъби.
Те са прекрасни навигатори използвайки слънцето като компас и особеностите на пелефа, както и дори уханията по техния път.
Като оценяват окраската и здравословното състояние на 195 свободно-летящи градски гълъба, учените открили, че тъмно-оцветените гълъби имат по-ниска концентрация в кръвта на паразита хемоспориди. Тяхната имунна система реагирала по-бързо на инфекции в сравнение с имунната система на по-светло оцветените им събратя.
Към момента има две теории защо представителите на един и същи вид имат различна окраска.
Според една от теориите окраската се влияе от разликите във влиянието на околната среда. Тази теория се нарича "теория на експонацията".
Алтернативната теория на "генетичната връзка" твърди, че гените на птиците се развиват в различна степен спрямо меланиновата експонация.
"Опитахме да разнищим двете хипотези - на "генетичната връзка" и на "екпонацията на меланина" чрез свободно летящи гълъби от вида Columba livia", казва Джакуин. Откритията на нейния екип показват, че птиците могат да се развият така, че да произвеждат по-високи нива на меланин с цел защита на тяхната имунна система.
"Това също обяснява защо в градска среда са по-разпространени тъмно-оцветените гълъби. Откритието, че имунният отговор и интензитета на паразитите корелира с оцветяването, предполага, че меланиновото оцветяване може би да играе роля при избора на брачен партньор. Така че тъмно-оцветените птици вероятно са по-здрави и по-провлекателни за противоположния пол", казва още Джакуин.
Автор: Ема Бренан
BBC Earth News
Проучване на "градските" гълъби в централната част на Париж показа, че птиците с по-високо ниво на меланин имат по-силна имунна система. Те имат и по-добра устойчивост на паразити.
Тези наблюдения на учените в списание "Биология на гълъбите" са в подкрепа на теорията, че различно-оцветените гълъби се адаптират различно в околната среда.
Лиза Джакуин и нейните колеги от Националния център за научни изследвания в Париж провели изследването заедно с д-р Саймън Дукатес от Националния исторически музей в Бруной.
Учените открили защо птиците от един и същ вид са различно оцветени.
Факти за гълъбите
Дивите гълъби в наши дни са наследници на дивите "скални" гълъби.
Те са прекрасни навигатори използвайки слънцето като компас и особеностите на пелефа, както и дори уханията по техния път.
Като оценяват окраската и здравословното състояние на 195 свободно-летящи градски гълъба, учените открили, че тъмно-оцветените гълъби имат по-ниска концентрация в кръвта на паразита хемоспориди. Тяхната имунна система реагирала по-бързо на инфекции в сравнение с имунната система на по-светло оцветените им събратя.
Към момента има две теории защо представителите на един и същи вид имат различна окраска.
Според една от теориите окраската се влияе от разликите във влиянието на околната среда. Тази теория се нарича "теория на експонацията".
Алтернативната теория на "генетичната връзка" твърди, че гените на птиците се развиват в различна степен спрямо меланиновата експонация.
"Опитахме да разнищим двете хипотези - на "генетичната връзка" и на "екпонацията на меланина" чрез свободно летящи гълъби от вида Columba livia", казва Джакуин. Откритията на нейния екип показват, че птиците могат да се развият така, че да произвеждат по-високи нива на меланин с цел защита на тяхната имунна система.
"Това също обяснява защо в градска среда са по-разпространени тъмно-оцветените гълъби. Откритието, че имунният отговор и интензитета на паразитите корелира с оцветяването, предполага, че меланиновото оцветяване може би да играе роля при избора на брачен партньор. Така че тъмно-оцветените птици вероятно са по-здрави и по-провлекателни за противоположния пол", казва още Джакуин.
понеделник, 7 март 2011 г.
Около нас: Обикновен пчелояд (Merops apiaster)
Пчелоядът е често срещан, но не многоброен вид. Среща се от Южна Европа и северозападна Африка до Северна Индия, а също и в Южна Африка. В България се среща из цялата страна в открити, сухи места в равнините и предпланините. Пчелоядите гнездят на колонии в дупки по отвесни песъчливи брегове, често по бреговете на реки. Предпочитат по-мека почва (льос), в която могат да изкопаят тунели дълги повече от метър. При липса на по-подходящи условия (отвесни стени) могат да изкопаят дупка и в някой полегат склон (например диги). Тунелът завършва с гнездова камера. Гнездовата камера е дълбока около 35 см и се издълбава с клюна от двете птици. Снасят се от 3 до 7 яйца, които се мътят около месец и от двете птици. Малките напускат гнездото на 26-31 дневна възраст.
Фото: БДЗП
Oбикновените пчелояди са лесно забележими благодарение на склонността им да кацат върху жици, изсъхнали дървета или други високи места, откъдето те забелязват своятa плячка – насекомите. Те са изключително социални птици, често срещани в големи ята. Когато не мигрират дори си сътрудничат при отглеждането на малките.
Пчелоядите са прелетни птици и на пролет - към средата до края на април, пристигат от Африка, а през август - септември отлитат масово на юг. Тогава големи ята могат да се наблюдават, накацали по жици и дървета за нощувка. Миграцията е тежко изпитание за този вид, като учените оценяват, че само един на всеки три пчелояда, напускащи Европа през есента, се завръща на пролет. Към момента средната гнездова популация в България наброява 27500 двойки. Видът не е включен в Червената книга, но числеността му постепенно намалява и видът се счита за застрашен от изчезване в целия или в голяма част от неговия ареал.
Фото: Николай Стайков (www.all4mypics.com)
Пчелоядът е една от най-пъстрите български птици. И двата пола изглеждат по еднакъв начин - ярко жълто гърло, сини гърди, тилът и гърбът кафяво-оранжеви. Клюнът е черен, дълъг и леко закривен надолу. При ловуване често лети високо, планирайки с широко отворени криле, като от време на време прави бързи махове. Централните пера на опашката са силно удължени. Лесно се познава по характерните подсвиркващи звуци, даже ако лети на голяма височина. Храни се с едри насекоми като пчели и водни кончета, които лови в полет.
Фото: Веселин Граматиков (Фото Форум)
Едни от най-добрите места в страната за тези птици са местностите "Фунията" в Северозападна България и "Стената" край гр. Тутракан. Там се намират големи гнездови колонии (по над 100 двойки), разположени на отвесни льосови стени. Тези места са обявени за Орнитологично важни и защитени зони по НАТУРА 2000.
По информация на БДЗП.
Фото: БДЗП
Oбикновените пчелояди са лесно забележими благодарение на склонността им да кацат върху жици, изсъхнали дървета или други високи места, откъдето те забелязват своятa плячка – насекомите. Те са изключително социални птици, често срещани в големи ята. Когато не мигрират дори си сътрудничат при отглеждането на малките.
Пчелоядите са прелетни птици и на пролет - към средата до края на април, пристигат от Африка, а през август - септември отлитат масово на юг. Тогава големи ята могат да се наблюдават, накацали по жици и дървета за нощувка. Миграцията е тежко изпитание за този вид, като учените оценяват, че само един на всеки три пчелояда, напускащи Европа през есента, се завръща на пролет. Към момента средната гнездова популация в България наброява 27500 двойки. Видът не е включен в Червената книга, но числеността му постепенно намалява и видът се счита за застрашен от изчезване в целия или в голяма част от неговия ареал.
Фото: Николай Стайков (www.all4mypics.com)
Пчелоядът е една от най-пъстрите български птици. И двата пола изглеждат по еднакъв начин - ярко жълто гърло, сини гърди, тилът и гърбът кафяво-оранжеви. Клюнът е черен, дълъг и леко закривен надолу. При ловуване често лети високо, планирайки с широко отворени криле, като от време на време прави бързи махове. Централните пера на опашката са силно удължени. Лесно се познава по характерните подсвиркващи звуци, даже ако лети на голяма височина. Храни се с едри насекоми като пчели и водни кончета, които лови в полет.
Едни от най-добрите места в страната за тези птици са местностите "Фунията" в Северозападна България и "Стената" край гр. Тутракан. Там се намират големи гнездови колонии (по над 100 двойки), разположени на отвесни льосови стени. Тези места са обявени за Орнитологично важни и защитени зони по НАТУРА 2000.
По информация на БДЗП.
събота, 5 март 2011 г.
Около нас: Див гълъб (Strettopelia orientalis)
Ориенталският див гълъб или Strettopelia orientalis е бил описан за първи път през 1790 г. от английския физик и естествоизпитател Джон Латам.
Родината на дивия гълъб е Азия, но още се среща в Средния Изток, САЩ и части от Африка и Европа. Той обитава множество хабитати в т.ч. суб-тропически, тропически и северни гори и дори в морски и други водни региони. Европейският двойник на дивия гълъб е сив на цвят, с клиновидна опашка и по-тъмен цвят на перата на крилата. Полетът му е по-лек и издава леко бръмчене наподобяващо 4-кратно телефонно позвъняване.
Родината на дивия гълъб е Азия, но още се среща в Средния Изток, САЩ и части от Африка и Европа. Той обитава множество хабитати в т.ч. суб-тропически, тропически и северни гори и дори в морски и други водни региони. Европейският двойник на дивия гълъб е сив на цвят, с клиновидна опашка и по-тъмен цвят на перата на крилата. Полетът му е по-лек и издава леко бръмчене наподобяващо 4-кратно телефонно позвъняване.
Пощенските гълъби са по-бързи от скоростта на широколентовия интернет
Пощенските гълъби спечелиха в надпреварата със скоростта на широколентовия интернет в селските райони след като доставиха флаш-драйв устройство със запис на него по-бързо отколкото компютър в селски район успя да даунлоудне записания файл.
По информация на THE TELEGRAPH
Photo: GETTY IMAGES
Десет пощенски гълъба, носещи флаш-драйв устройства, са били пуснати от ферма в Йоркшир в четвъртък, 16 септември, 2010 г. Те достигнали до тяхната отправна крайна точка - Скеджнес, на 120 мили, в рамките на час и петнадесет минути. Едновременно с пускането на гълъбите започнало и даунлоудването на 5-минутен видеоклип с размер 300 МБ. За времето на полета на гълъбите, процесът на даунлоудване бил напреднал едва 24%.
Хората, провели експеримента, илюстрирали по този начин, че в селските райони все още интернет-скоростта не е това, което трябва да бъде.
През 2009 г. при подобен експеримент в Дърбан (Южна Африка), гълъбът Уинстън е изминал 96 км за 2 часа. За това време едва 4% от файл с размер 4ГБ били даунлоуднати.
"Фермата, която използвахме, разполага с достъп до интернет със скорост около 100 до 200 Kbps" казва Треф Дейвис, организатор на експеримента. Дейвис, който е и съсобственик на интернет провайдер (ISP Timico) и член на управителния борд на Асоциация на фирми-интернет провайдери, казва: "Това е Великобритания. Трябва да имаме добра скорост, но все още 1/3 от домакинствата нямат достъп до високоскоростен интернет". Тези цифри обаче се оспорват от Бритиш Телеком. Техният говорител казва, че 99% от домакинствата имат осигурен достъп до широколентов интернет. Остават само 160 000 домакинства, които към момента нямат такъв достъп.
Проучване на ББС през 2009 г. показало, че около 3 милиона домакинства в Обединеното кралство имат достъп до интренет със скорост до 2Mbps.
Правителството на Великобритания обещава до 2015 г. да достави достъп до интернет със скорост минимум 2Mbps за всеки дом.
По информация на THE TELEGRAPH
Photo: GETTY IMAGES
Десет пощенски гълъба, носещи флаш-драйв устройства, са били пуснати от ферма в Йоркшир в четвъртък, 16 септември, 2010 г. Те достигнали до тяхната отправна крайна точка - Скеджнес, на 120 мили, в рамките на час и петнадесет минути. Едновременно с пускането на гълъбите започнало и даунлоудването на 5-минутен видеоклип с размер 300 МБ. За времето на полета на гълъбите, процесът на даунлоудване бил напреднал едва 24%.
Хората, провели експеримента, илюстрирали по този начин, че в селските райони все още интернет-скоростта не е това, което трябва да бъде.
През 2009 г. при подобен експеримент в Дърбан (Южна Африка), гълъбът Уинстън е изминал 96 км за 2 часа. За това време едва 4% от файл с размер 4ГБ били даунлоуднати.
"Фермата, която използвахме, разполага с достъп до интернет със скорост около 100 до 200 Kbps" казва Треф Дейвис, организатор на експеримента. Дейвис, който е и съсобственик на интернет провайдер (ISP Timico) и член на управителния борд на Асоциация на фирми-интернет провайдери, казва: "Това е Великобритания. Трябва да имаме добра скорост, но все още 1/3 от домакинствата нямат достъп до високоскоростен интернет". Тези цифри обаче се оспорват от Бритиш Телеком. Техният говорител казва, че 99% от домакинствата имат осигурен достъп до широколентов интернет. Остават само 160 000 домакинства, които към момента нямат такъв достъп.
Проучване на ББС през 2009 г. показало, че около 3 милиона домакинства в Обединеното кралство имат достъп до интренет със скорост до 2Mbps.
Правителството на Великобритания обещава до 2015 г. да достави достъп до интернет със скорост минимум 2Mbps за всеки дом.
петък, 4 март 2011 г.
Китай подготвя армия от пощенски гълъби
По публикация на Malcolm Moore в THE TELEGRAPH, 5 март 20111 г.
Китай подготвя 10000 пощенски гълъби, за да подсигури военните свръзки в случай на срив в комуникационните канали.
Снимка: AFP/GETTY IMAGES
Китай има цяла дивизия от опитомени пощенски гълъби още от 1950 г. Според Китайската Държавна медия, гълъбите са тренирани от специално звено на Народната Освободителна Армия в централния град Ченгду (Chengdu). "Първоначално те ще провеждат специални военни мисии между войските, разположени по нашите граници", казва военно-въздушния експерт Чен Хонг за Китайската Централна Телевизия (CCTV). "При водене на съвременните военни дела гълъбите са крайно необходими. Имаме толкова на брой военни гълъби, колкото е броят на швейцарската армия например", добавя Хонг.
Чен Чунтао, военен офицер отговорен за "армията от гълъби", казва, че птиците са "най-практичен и ефективен инструмент" за комуникация на къси и средни разстояния в случай на електромагнитни смущения или срив на сигнала. Този централен град е бил избран тъй като опитомените гълъби се връщали тук всеки път след мисия.
Китай има има цяла дивизия от военни пощенски гълъби от 1950 г., но в настоящия момент те наброяват само няколко стотици, които се използват предимно за "кореспонденция" с Китайските военните части, базирани по островите в Северно Китайско море. Основната част от военните гълъби са наследници на стотиците пощенски гълъби, внесени в Китай през 1937 г. от Лейтенант Клеър Лий Ченат, военно-въздушен пилот от запаса на Американската Армия, изпратен в помощ при отблъскване на Японската инвазия в Китай.
Китай подготвя 10000 пощенски гълъби, за да подсигури военните свръзки в случай на срив в комуникационните канали.
Китай има цяла дивизия от опитомени пощенски гълъби още от 1950 г. Според Китайската Държавна медия, гълъбите са тренирани от специално звено на Народната Освободителна Армия в централния град Ченгду (Chengdu). "Първоначално те ще провеждат специални военни мисии между войските, разположени по нашите граници", казва военно-въздушния експерт Чен Хонг за Китайската Централна Телевизия (CCTV). "При водене на съвременните военни дела гълъбите са крайно необходими. Имаме толкова на брой военни гълъби, колкото е броят на швейцарската армия например", добавя Хонг.
Чен Чунтао, военен офицер отговорен за "армията от гълъби", казва, че птиците са "най-практичен и ефективен инструмент" за комуникация на къси и средни разстояния в случай на електромагнитни смущения или срив на сигнала. Този централен град е бил избран тъй като опитомените гълъби се връщали тук всеки път след мисия.
Китай има има цяла дивизия от военни пощенски гълъби от 1950 г., но в настоящия момент те наброяват само няколко стотици, които се използват предимно за "кореспонденция" с Китайските военните части, базирани по островите в Северно Китайско море. Основната част от военните гълъби са наследници на стотиците пощенски гълъби, внесени в Китай през 1937 г. от Лейтенант Клеър Лий Ченат, военно-въздушен пилот от запаса на Американската Армия, изпратен в помощ при отблъскване на Японската инвазия в Китай.
Абонамент за:
Публикации (Atom)